Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 89
Перейти на страницу:

След тази случка баща ми очевидно се чувстваше крайно неудобно и когато ние с лорд Дарлингтън провеждахме онзи разговор в кабинета, той отдавна изпълняваше всичките си предишни задължения. Следователно никак не беше лесно да му се съобщи, че част от ангажиментите му ще трябва да отпаднат. Задачата ми ставаше още по-трудна и от факта, че от няколко години, не знам защо, но ние с баща ми разговаряхме все по-малко и по-малко. Дори тази тенденция така се беше задълбочила, че след пристигането му в Дарлингтън Хол и кратките реплики във връзка с работата, които си разменяхме, двамата изричахме с безкрайно неудобство.

Най-после реших, че най-добре ще е да разговаряме в усамотението на неговата стая, като по този начин му дам възможност, след като изляза, да обмисли новото си положение на спокойствие. Единственото време, когато баща ми можеше да бъде открит в стаята си, беше много рано сутрин и много късно вечер. Аз избрах първото. Рано една сутрин се изкачих до малкото му таванче в крилото на прислугата и тихо почуках.

Преди този случай рядко ми се беше налагало да влизам в стаята на баща ми и сега отново бях поразен колко тясна и гола бе тя. Дори си спомням как първата ми мисъл беше, че съм попаднал в затворническа килия, но за това може би беше виновна и бледата утринна светлина, не само размерът на помещението и голотата на стените. Защото баща ми беше дръпнал пердетата и вече избръснат и в пълна униформа, седеше на ръба на леглото, откъдето очевидно наблюдаваше как просветлява небето. Поне предполагах, че гледа небето, тъй като от прозорчето не се виждаше нищо друго освен керемиди и олуци. Газената лампа беше изгасена и когато забелязах с какво неодобрение се взря в лампата, която носех, за да осветява пътя ми по разнебитеното стълбище, бързо намалих фитила. След това ефектът от бледата утринна светлина още повече се засили и някак подчерта грубите, набръчкани и все още страховити черти на лицето му.

— А — възкликнах аз и нервно се изсмях, — трябваше да се досетя, че татко вече е станал и се е приготвил да започне деня.

— Станал съм преди три часа — отвърна той и студено ме изгледа отгоре до долу.

— Надявам се, че не артритът е причина за това ранно ставане на татко.

— Спя толкова, колкото ми е необходимо.

Баща ми посегна към единствения малък дървен стол в стаята, подпря се на облегалката с две ръце и се изправи на крака. Когато го видях така приведен, не можах да реша дали тази прегърбеност се дължи на състоянието му, или на навика да се съобразява със стръмно скосения покрив на стаята.

— Дошъл съм да ти предам нещо, татко.

— Тогава го предавай бързо и сбито. Нямам цяла сутрин на разположение да слушам дърдоренето ти.

— В такъв случай, татко, пристъпвам направо към въпроса.

— Пристъпвай и свършвай по-бързо. Някои от нас имат работа за вършене.

— Много добре. Щом искаш да бъда кратък, ще се постарая да изпълня желанието ти. Истината е, че татко е загубил доста от предишните си способности. Дотолкова, че вече дори задълженията на помощник-иконом са пряко силите му. Негова светлост смята, както всъщност и аз самият, че докато татко продължава да изпълнява досегашните си задължения, той представлява постоянна заплаха за безпогрешното обслужване в този дом и особено за важната международна среща, която ще се състои тук идната седмица.

В полумрака забелязах, че лицето на баща ми не издаваше никакви чувства.

— По принцип — продължих аз — беше решено татко вече да не бъде молен да сервира, независимо дали има гости или не.

— Сервирал съм всеки ден през последните петдесет и четири години — отбеляза баща ми с абсолютно спокоен глас.

— Освен това татко няма повече да носи никакви табли дори и на най-краткото разстояние. Във връзка с тези ограничения и познавайки слабостта на татко към сбитата форма, аз съм му написал на този лист новите задължения, които отсега нататък ще очакваме той да изпълнява.

Не изпитвах никакво желание да му подам лично листчето, което държах, затова се наведох и го оставих на края на леглото му. Баща ми го погледна, после отново обърна очи към мен. Лицето му все още не издаваше и следа от вълнение, а ръцете му върху облегалката на стола не потрепваха. Прегърбен или не, но самото му физическо присъствие бе впечатляващо — същото онова присъствие, което някога бе накарало двама пияни господа да изтрезнеят на задната седалка на колата. След малко каза:

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)