Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 89
Перейти на страницу:

По време на случката, която ви разказвам, негова светлост трябва да е бил на не повече от петдесет и пет, но доколкото си спомням, косата му беше напълно посивяла и високата му елегантна фигура вече носеше следите на онова прегърбване, което така видимо се задълбочи през последните му години. Той почти не вдигна очи от книгата, когато ме попита:

— Баща ти вече по-добре ли се чувства, Стивънс?

— Радвам се да ви съобщя, че се възстанови напълно, сър.

— Много съм доволен да го чуя. Много.

— Благодаря ви, сър.

— Виж, Стивънс, имало ли е изобщо някакви… признаци? Признаци, които да ни подскажат, че може би е необходимо да намалим задълженията му? Освен случая с падането, искам да кажа.

— Баща ми очевидно се е възстановил напълно, сър, и аз съм сигурен, че на него все още може да се разчита. Вярно е, че напоследък допусна някои недоглеждания, докато изпълняваше задълженията си, ала те сами по себе си са абсолютно незначителни.

— Но никой от нас не желае отново да стане свидетел на подобно нещо, нали? Имам предвид припадъка на баща ти и всичко останало.

— В никакъв случай, сър.

— И, разбира се, ако подобно нещо може да се случи вън на поляната, то би могло да се случи навсякъде. И по всяко време.

— Да, сър.

— Включително и, да речем, по време на вечеря, докато сервира.

— Напълно е възможно, сър.

— Виж, Стивънс, първите делегати ще бъдат тук след по-малко от две седмици.

— Вече сме подготвени, сър.

— Това, което се случва в тази къща, по-късно може да има сериозни последици.

— Да, сър.

— Искам да кажа, сериозни последици. Върху цялото бъдещо развитие на Европа. Имайки предвид хората, които ще присъстват, мисля, че изобщо не преувеличавам.

— Не, сър.

— Едва ли това е моментът за рискове, които могат да бъдат избегнати.

— Наистина е така, сър.

— Виж, Стивънс, не става дума баща ти да ни напуска. Просто те моля да преосмислиш задълженията му.

И ако не се лъжа, точно тогава негова светлост каза, докато неловко се взираше в книгата и премяташе страниците:

— Грешките сами по себе си може и да са дребни, Стивънс, но ти самият трябва да разбереш огромното им значение. На баща ти вече не може изцяло да се разчита. В никакъв случай не бива да изпълнява каквито и да било задачи на места, където и най-малката грешчица би могла да застраши успеха на бъдещата конференция.

— Наистина не бива, сър. Разбирам.

— Добре. Тогава те оставям да помислиш по въпроса, Стивънс.

Трябва да кажа, че лорд Дарлингтън лично беше видял как баща ми е паднал някъде преди около седмица. Негова светлост забавлявал своите гости — млада дама и господин — в лятната беседка и наблюдавал как баща ми се приближава през тревата, понесъл таблата с дългоочакваните закуски. Тъкмо там теренът започва да се издига и тогава, както и сега, четири каменни стъпала, вкопани в тревата, улесняваха достъпа до беседката. Точно в основата на тези стъпала баща ми паднал и разпилял съдържанието на таблата — чайник, чаши, чинии, сандвичи, сладкиши — по поляната наоколо. Докато ми съобщят новината и успея да изляза, негова светлост и гостите му бяха вече положили баща ми да легне настрани, завит с одеяло, на възглавница, пъхната под главата му. Той беше в безсъзнание, а лицето му изглеждаше странно сиво. Бяха изпратили да повикат д-р Мередит, но негова светлост смяташе, че баща ми не бива да остава на слънце, докато дойде лекарят. Веднага докараха количка за инвалиди и макар и с много усилия го преместиха в къщата. Когато лекарят дойде, той вече беше значително по-добре и д-р Мередит скоро си тръгна, като неясно спомена нещо за „преумора“.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)