Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 89
Перейти на страницу:

Близо седмица по-късно бях излязъл от кухнята и вървях по задния коридор, когато мис Кентън отвори вратата на стаята си и произнесе реч, която очевидно беше репетирала. Смисълът й бе горе-долу следният: въпреки че се чувствала ужасно неудобно да ми заостря вниманието върху грешки, допускани от моите подчинени, ние двамата трябвало да работим в екип и се надявала, че аз също няма да се двоумя да й посочвам недоглежданията на нейните момичета. После ме уведоми, че няколко от сребърните съдове, приготвени да бъдат сервирани на масата, имали очевидни следи от паста за полиране. А краят на една вилица бил на практика черен. Благодарих й и тя се оттегли в стаята си. Естествено, не беше необходимо да ми казва, че лъскането на сребърните прибори беше едно от основните задължения на баща ми, с което той особено се гордееше.

Много е възможно да е имало и други подобни случаи, за които вече съм забравил. Нещата обаче достигнаха своя апогей в един сив дъждовен следобед. Бях в билярдната и почиствах спортните трофеи на лорд Дарлингтън. Мис Кентън почука и започна още от вратата:

— Мистър Стивънс, току-що забелязах нещо отвън, което ме озадачи.

— Какво е то, мис Кентън?

— Чудех се дали негово благородие е пожелал статуята на китаеца от горната площадка да бъде заменена с онази, която стои пред тази врата.

— Китаеца ли, мис Кентън?

— Да, мистър Стивънс. Китаецът, чието място обикновено е на площадката, сега е пред тази врата.

— Мис Кентън, боя се, че сте се заблудили.

— Изобщо не мисля, че съм се заблудила, мистър Стивънс. Винаги си поставям за цел да науча къде е мястото на всеки предмет в къщата. Предполагам, че китайците са били почиствани от някого и след това разместени. Ако не вярвате, мистър Стивънс, може би ще си направите труда да надникнете и да се убедите сам.

— Мис Кентън, в момента съм зает.

— Но, мистър Стивънс, имам чувството, че не ми вярвате. Затова излезте, ако обичате, за да видите с очите си.

— Мис Кентън, точно сега съм зает, но скоро ще се занимая с въпроса. Едва ли е толкова спешен.

— Значи приемате, че казвам истината, мистър Стивънс?

— Не приемам нищо, докато не проверя лично, мис Кентън. В момента обаче ми е невъзможно.

Обърнах се и продължих да си върша работата, ала мис Кентън остана на прага да ме наблюдава. След малко отново се обади:

— Виждам, че ще свършите много скоро, мистър Стивънс. Ще ви изчакам отвън, за да може заедно да изясним въпроса.

— Мис Кентън, според мен придавате на този въпрос значение, каквото той едва ли заслужава.

Но мис Кентън беше излязла и докато лъсках трофеите, до слуха ми периодично долитаха стъпки или друг някакъв шум, който ми напомняше, че все още е пред вратата. Реших да продължавам да си намирам работа в билярдната, като си мислех, че скоро тя сама ще се убеди колко абсурдно е поведението й и ще си тръгне. След известно време изчерпах всичките си възможности за дейност с подръчните средства, с които разполагах, а мис Кентън очевидно все още беше отвън. Решен да не губя повече време с тези детинщини, започнах да обмислям как да се оттегля през френските прозорци. Този план обаче имаше един недостатък — времето. Това означаваше няколко големи локви и кални следи по пода, както и необходимостта отново да се върна в билярдната, за да затворя прозорците от вътрешната страна. Най-после реших, че най-добрата стратегия ще бъде просто неочаквано да изляза от стаята и начаса да се отдалеча. Тихичко заех позиция, откъдето най-успешно бих могъл да изхвърча от билярдната, стиснах здраво четките и парцалите, с които работех, и дори съумях да се измъкна през вратата и да направя няколко крачки по коридора, преди изненаданата мис Кентън да дойде на себе си. Тя обаче бързо се окопити, настигна ме и в следващия миг вече беше препречила пътя ми.

— Мистър Стивънс, съгласен ли сте, че китайците са разменени?

— Мис Кентън, много съм зает. Удивен съм, че вие нямате друга работа освен цял ден да се мотаете по коридорите.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)