Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс изпръхтя и се почеса по плоския, чупен безброй пъти нос.

— Предполагам, че е защото съм страхотен човек.

— И аз така му казах! Е, разкажи ми за нея. Влюбени ли сте?

Небето се скри, когато таксито хлътна в тунела под реката, която разделяше града на две.

Аз… Не знам. Честно казано в момента не знам какви сме.

Мей му хвърли един съчувствен поглед в огледалото.

— Откога си с нея? Година, две?

— Около година и половина.

— Аха.

— Какво аха?

— Трудният период – обясни му тя. – Отминал е периодът на първоначалното привличане, сега вече трябва добре да се опознаете. И може би ще откриеш неща, които няма да ти харесат особено.

— Може да се каже – измърмори Чейс, без особено желание да обсъжда това.

— Двамата с Ло преминаваме през същия период – продължи да бъбри Мей. – Той ненавижда шапките ми, аз не мога да търпя неговия тъп приятел Фонг или непрекъснатото висене пред компютъра заради игричките.

— Но нещата се оправиха, нали?

Тя му хвърли саркастичен поглед, докато се потупваше по коремчето.

— Познай. – Чейс не се сдържа и се засмя. – Ако сте наистина влюбени – продължи Мей, – ако сте родени един за друг, ти ще го усетиш. Ако е нещо добро, значи си заслужава да се бориш за него.

— Ще се постарая да го запомня – каза Чейс с желанието да смени темата. Когато таксито излезе от тунела в западната част на града, той отново се загледа в небостъргачите.

Шанхайският „Гранд Театър” представляваше ултрамодерна постройка от стомана и стъкло, която се намираше в западната част „Народния парк. Мей спря таксито на пиацата пред сградата.

— Ето, това е. Имаш ли всичко необходимо?

— Билетът ми е тук – каза Чейс като го извади.

— Извинявай, че не можах да ти намеря по-добро място, ама се обади много късно.

— Не съм дошъл тук да гледам как пее някакъв си дебелак – напомни, и той, ухилен до уши.

— Какъв ще бъде сигналът да дойда да те прибера?

— Просто си дръж очите отворени. Като видиш и веднага ще разбереш.

Мей се намръщи.

— Еди моля ти се, недей да взривяваш „Гранд Театър“! Аз го харесвам, гледах „Клетниците” тук.

— Това ми звучи като достатъчна причина да го взривя! Той се начумери престорено. – Добре де, добре. Обещавам, че няма да го унищожа напълно.

— Благодаря ти, трогната съм.

— Е, може да има някое друго повредено място.

— Еди!

— Шегувам се. И така, време е да вървя.

— Чакай малко. – Мей се протегна и нагласи папионката му. – Така. Перфектно.

— Не съм ли винаги перфектен? – Той подръпна реверите на смокинга, който му беше намерила.

— Пази се – каза му тя, докато той слизаше от таксито. Намигна й в отговор, след което тръгна през пиацата.