Хюрем. Московската наложница

Александра искаше да се затича към тях, но не успя. Срещу нея се появи един катраненочерен мъж. Очите му горяха като чамови подпалки. Ръцете му се увиха като змии и обгърнаха цялото ѝ тяло. Повдигна ѝ се от смрадливия му дъх. Устата му, от която се точеха лиги, се доближи до лицето ѝ. Влажните му, припрени и груби, осеяни с мазоли като кора на дърво, ръце дръпнаха нагоре полата ѝ…

Изведнъж Александра се събуди ужасена. Опита се да се освободи от тежкото тяло на мъжа с дръпнати очи и лице на бялка, който беше легнал върху нея, затискаше устата ѝ с ръка, за да ѝ попречи да извика, и шепнеше с неприятен глас:

— Падам си по буйстващите малки сърнички. Ще видиш, и на тебе ще ти хареса.

Александра захапа с всичка сила ръката, запушила устата ѝ. Мъжът извика от болка, докато се изправяше на колене:

— Малка развратница!

В същия миг всичко се обърка. Първи скочи варваринът на Александра в отговор на вика ѝ:

— Спаси ме!

Тя нямаше друг изход, освен да се надява на помощ от дивака, който я беше отвлякъл от дома ѝ. Грозният мъж със сплъстените коси и другият, които спеше до угасналия огън, скочиха. В същия момент се събудиха конете и трите жени, проснали се като в несвяст върху една скала, малко по-далеч от тях. Цялата пещера се изпълни с викове, писъци и цвиленето на уплашените коне.

Мъжът, който беше развързал краката на Александра, скочи като по команда при писъка на момичето, сграбчи отвратителния насилник и го метна към стената на пещерата.

— Казах ти — изрева той. — Тя е още малка! Все още е дете!

Татаринът с дръпнатите очи ядосано се изправи от мястото, където се беше търколил.

— Там, по нашите места, момичетата като нея раждат деца.

В ръцете му блесна огромна извита сабя. Варваринът със сплъстената коса и приятелят му също издърпаха сабите си и застанаха до него. Тачам Ноян изтегли своята и мина пред Александра, така че да я защити.

— Отиди при другите жени! — заповяда той на момичето.

Александра моментално се подчини и изтича при другите пленнички, които пищяха истерично. Четирите тела се вкопчиха едно в друго.

Мъжът със сплъстената коса, за когото от спора миналата вечер беше разбрала, че се казва Беркул, извика, като описваше кръгове във въздуха със сабята си:

— А правилно ли е да заделяш за себе си при грабежа?

Онзи с физиономията на бялка, сякаш побеснял от това, че не беше успял да се докопа до целта си, също се намеси, държейки сабята пред себе си:

— При грабеж всичко се поделя. И месото на кошутата, и това на младата сърничка. Така повелява обичаят.