Приключенията на Казанова

— Защо се съпротивляваш? — я попитах аз.

— Защото не искам.

— Не искаш ли?

— Не.

Тогава аз поставих дрехите си в ред, взех, без да правя ни най-малък шум една дръжка от метла, която случайно лежеше там наблизо, и с нея я наложих добре, та поне да имам нещо срещу моите шест цехина, които аз, глупакът, й бях платил предварително. Но не й счупих нито ръка, нито крак, тъй като полагах грижи да я налагам само по най-скъпото й, където сигурно ще се намерят още следи от моето наказание. Вечерта я принудих да се облече отново и я качих в една лодка, която минаваше случайно и с която тя бе отвозена сигурно. Майката на момичето получи шест цехина, дъщерята запази своята отвратителна девственост и, ако съм виновен, то е само за това, че съм набил едно момиче, безсрамна ученичка на още по-безсрамна майка.

Моето обяснение не постигна никакъв ефект, защото чиновникът познаваше добре момичето, а майката дори ми се надсмя, че ме е излъгала. Постъпките на моите приятели не ми помогнаха с нищо. Призоваха ме, но аз не се явих. Трябваше да бъде издадена заповед за арестуването ми, когато жалбата за оскверняването на трупа пристигна в същия съд. За мен щеше да е много по-благоприятно, ако това второ дело бе изпратено в съвета на десетте, защото единият съд може би щеше да ме спаси от другия.

Това второ престъпление, което всъщност беше само смешно, бе таксувано от духовната канцелария като чиста фелония135. Бях призован да се явя лично до двадесет и четири часа и бях сигурен, че ще се нареди незабавното ми арестуване. Господин де Брагадино се оказа, както винаги, добър съветник. Посъветва ме да си плюя на петите, за да избягна бурята. Този съвет намерих за много умен и без да губя нито минута, направих приготовленията си.

Никога не съм напускал Венеция с по-голямо съжаление, отколкото този път, защото бях започнал няколко много приятни любовни отношения и щастието ме подкрепяше в играта. Моите приятели ме увериха, че най-късно до една година и двете мои дела ще бъдат прекратени, тъй като във Венеция се урежда всичко, веднага щом публиката забрави.

Отпътувах с настъпването на нощта и на следващия ден бях вече във Верона. Не се задържах там и два дни след това пристигнах в Милано. Пътувах сам, добре облечен, в притежание на множество скъпоценности, наистина без препоръчителни писма, но пък с добре натъпкана кесия. Радвах се на блестящо здраве и бях на двадесет и три години.

С пристигането си поръчах превъзходна вечеря, тъй като в една гостилница трябва да се започва винаги с това. После отидох да се поразходя. След като разгледах кафенетата и обществените градини, влязох в театъра и останах възхитен, като видях на сцената да се появява като гротескна танцьорка Марина, посрещната с бурни аплодисменти. Тя си ги заслужаваше напълно, тъй като танцуваше отлично, бе висока, красива, добре развита и много приятна на вид. Реших да подновя връзките си с нея, ако е свободна, и след операта накарах да ме заведат при нея. Тя тъкмо сядаше с един господин на масата, но щом ме видя, захвърли кърпата за ядене и се спусна да ме целува. Отговорих на целувките й, тъй като, подведен от нейните милувки, приех присъствуващия индивид за незначителен. Без да чака да му се каже, сервитьорът постави веднага трети прибор на масата и Марина ме покани да вечерям с тях. Понеже се почувствах обиден от това, че господинът не стана да ме поздрави, преди да приема поканата, аз се осведомих кой е той, като я помолих да ни представи.