Съдбовният кораб [bg]

— Реших, че ще искате да вземете решението лично, сър. — Джола стоеше изключително сковано. Той знаеше, че навлиза в опасна територия, но беше достатъчно умен да осъзнае, че щеше да е по-опасно да не остави това в ръцете на Кенит. И все пак, Кенит по-скоро би предпочел помощникът просто да ги беше оставил да се удавят. Щеше да бъде толкова по-порядъчно.

Той се облегна на парапета и погледна надолу към жената във водата. Русата ѝ коса се носеше около нея като килим от водорасли. Студената вода, както и нарастващите удари на вълните, си казваха своето. Скоро всичко щеше да приключи. Даже докато наблюдаваше, една вълна се разля отгоре ѝ и я потопи отдолу за периода на преминаването си. Изненадващо, главата ѝ се подаде отново. Тя упорито плуваше изправена във водата. Щеше да издържи повече, ако пуснеше спътника си. Момчето в ръцете ѝ и без това изглеждаше мъртво. Странно колко твърдоглав можеше да бъде един умиращ човек.

Бледата жена във водата завъртя главата си назад и се закашля.

— Моля. — Той не чу думата. Тя беше твърде слаба, за да извика, но той я разчете по устните ѝ. Моля. Кенит разсъдливо почеса брадата си отстрани.

— Тя е от Парагон — каза на Джола.

— Несъмнено — съгласи се помощникът през стиснати зъби. Кой да предположи, че ще е толкова разтърсен да наблюдава как се дави една жена? Кенит не спираше да се удивлява на странните слабости, които можеха да пропукат обичайното поведение на човек.

— Мислиш ли, че трябва да я качим? — От тона на Кенит ставаше ясно, че не му преотстъпва решението, а се интересува от мнението му. — Времето ни притиска все пак. Змиите вече тръгнаха. — В действителност, Мълния им беше заповядала да тръгнат. Кенит беше облекчен да види, че тя все още разполага с подобно влияние над тях. Провалът им да потопят Парагон го беше разтърсил силно. Единствено бялата змия се бе противопоставила на заповедите ѝ. Тя продължаваше да обикаля около кораба, червените ѝ очи бяха странно обвиняващи. Кенит установи, че я харесва. Дразнеше го, че не беше изяла двамата оцелели във водата. Щеше да му спести всички проблеми. Но не, тя просто си седеше във водата и ги наблюдаваше с интерес. Защо не се беше подчинила на кораба?