Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Защо ще изчезва подкрепата за нас, а не за нея?

— Защото ако не можем да превземем Хенг, как можем да превземем каквото и да било?

Гелел стисна устни пред истината на тази отрезвяваща преценка. Наистина. Защо кой да е от съюзниците на Лигата да остане при тях, ако те се провалят тук? Щяха да се изправят пред всеобща измяна. Не много след това щеше да последва завръщане към независимите кралства със старата война на всеки срещу всеки. Сблъсъци из целия континент, неизбежното изпадане в хаоса с глад, жестокост и господство на дребните владетели. Гелел би сторила всичко, за да не допусне това.

Маркизът пресуши чашата си и се изправи.

— Ако императрицата се яви на бойното поле, то тогава Хенг може да се обеси.

Той отдаде чест на Улен:

— Началник.

Поклони се на Гелел:

— Превост. Ще оставя двама ви да уредите другите трудности пред нашата войска и ще очаквам съответните заповеди утре. Лека нощ.

Улен се засмя и отпрати маркиза. При падането на тежкото платнище Гелел се изправи сама срещу Улен. Някое време и двамата не проговориха. Гелел си сипа още вино.

— Маркизът каза ли ви, че съм нова в това поделение?

Улен кимна:

— Да… Вие сте от стар талийски род.

Гелел усети как лицето й се изчервява и прокле изчервяването. За да го прикрие, тя вдигна рамене:

— Богати със знатност, но не и с пари. Вие?

Едното ъгълче на устата му се изви.

— Като вас. Богат на опит, но без пари. През целия си живот съм служил във войската.

— Тогава сте бил отвъд морето? Дженабакъз? Седемте града?

Той поклати глава.

— Не — закачлива усмивка. — Освен ако не броим Фалар.

Тя отвърна на усмивката му.

— О, мисля, че можем да допуснем това — само за тази нощ.

Улен вдигна чашата си.

— Благодарности. Сега притежавам повечко от изключителността на скитосвалия из чужбина войник.

Гелел обаче бе притеснена. Човекът изглеждаше в края на четиридесетте си години, ала не бе служил отвъд морето. Къде ли е бил през цялото това време? Само гарнизонна служба ли бе карал през последните двадесет години? Ала Урко явно имаше пълно доверие в него — можеше ли да не е нищо повече от способен управител, повече чиновник, отколкото войник?

Почукване на предния стълб.

— Да? — попита Улен.

Някакъв гвардеец влезе странично покрай дебелото платно.

— Сетски съгледвач, господине, със съобщение от леката конница.

Улен въздъхна, скокна на крака и отиде до работната маса.

— Доведете го, сержант.

През отвора се плъзна слабо дребничко създание и Гелел зяпна. Дете! Докъде бяха стигнали, да изпращат деца на бойното поле? Гащите от еленова кожа на момичето бяха скъсани и изкаляни, а обувките й — протъркани. Въпреки непоносимия нощен студ тя носеше само кожен елек без ръкави. Дългата й коса падаше запотена, заплетена и украсена с кожени ивици и мъниста, а от омотаното около едното рамо въже висеше дълъг нож в калъф. Независимо че бе мърляво и изтощено от пътуването, детето огледа обзавеждането на палатката с презрението на принцеса.