![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Той е мъртъв.
— Мъртъв?
— Хун Раал го екзекутира — каза Саваро. — Защо не знаете нищо за това? Откъде идвате?
— Говорих с командир Калат Хустаин — каза Кагамандра и видя как това привлече вниманието им. — Връщаше се в укреплението, с новина, предполага се, за събитията при Витр. Но за това мога само да предполагам, тъй като не беше словоохотлив по въпроса. Имаше ранени и мъртви в частта си. Допускам, че вече е пристигнал, само за да завари базата си изоставена и без отговор защо.
— Не е вярно — каза Саваро. — Неколцина избраха да останат.
— Аха. Е, добре, освен ако не искате Калат Хустаин да ви сметне за дезертьори, нямаше ли да е по-добре да се върнете в укреплението?
Тогава се надигнаха гласове, избухнаха спорове. Кагамандра подкара коня си и мина през тълпата. После подкара в бавен тръс и скоро виковете започнаха да заглъхват зад него.
„Домашни мечове. Имам ли изобщо Домашни мечове?“
Зимното укрепление на Стражите имаше дървена пътека покрай стените за удобство на патрулите, което, според Бурса, никога не беше вършило много работа, а още по-малко сега. Той стоеше на поста си и се чувстваше като глупак, впил поглед в черната стена на степите на Блещукаща съдба, или по-точно в изровения зев в иначе непрекъснатата ѝ линия и в дракона, който го заемаше. Неподвижен като огромна канара, с люспи, които от това разстояние не изглеждаха по-различно от железните плочи на броня, съществото като че ли дремеше.
Сняг покриваше гърба му. Лед загръщаше сгънатите му криле, с дълги ледени висулки, които сега капеха в преждевременната топлина, надвиснали от ръбовете им. Драконът бе дошъл преди пристигането на отряда, четири дни по-рано според стария Бекер Флат, пенсионирания Пограничен меч, решил да остане, когато оцелелите от битката стигнаха до укреплението с ужасната си новина. Флат разправяше на всички, че нямало къде другаде да отиде, а неколцината други, които бяха останали, несъмнено чувстваха същото. Тъй или иначе, драконът беше открит на заранта след бурята. Легнал в зев, отворен от собственото му грамадно тяло, очите му затворени, като скулптиран кошмар, чакащ като закана.
Достатъчна причина да избягаш от това прокълнато място, ако питаха Бурса. Когато чу за дезертирането на оцелелите от битката, не беше споделил гнева на останалите. „Аз щях да направя същото. И все още мога.“
Бавното настъпление на Витр срещу земите на Куралд Галайн вече беше за него толкова спешна заплаха, колкото смърт от старост. Нищо не можеше да го спре, в края на краищата, и всичките му загадки бяха банални. Стражите бяха свършени. Светът беше обезкървен, бъдещето — празна шир, лишена от цел.
До него Спинок Дурав се беше подпрял на смъкналите се бали сено, образуващи стената на укреплението. Също като Бурса, и той се беше вторачил в дракона.
— Седемдесет крачки — заговори той. — Повече или по-малко. Е, няма никакви пещери наблизо, нали? Ако това чудовище ще спи зимен сън…
Намръщен, Бурса не отговори веднага. Все още го изумяваше тази нова омраза, която изпитваше към младия Дурав. Колкото и неоснователна да беше, наслаждаваше се на силата ѝ. Завистта беше напразна, освен ако не можеше да навреди.
— Ранен е — каза той. — Не спи зимен сън. Просто се възстановява.
— А, добре. Никой не го е проучвал толкова, колкото вас, сър.
— Смяташ, че съм обзет от натрапчива идея ли? — попита Бурса. — Допускаш ли, че тези рехави стени от трева могат да ни защитят от това чудовище? Би могъл да ни убие всички, във всеки момент. Но ти и останалите — още стоим тук. Да, проучвам го съществото и бъди благодарен, че някой го прави. Онова, което освободихме от Витр, ще изтерзае тайстите и може би ще опустоши Куралд Галайн.
Спинок го гледаше по някакъв особен, смущаващ начин.
— Нищо не освободихме, сър.
— Глупаво отрицание — сопна се Бурса, — пропито с надежда, но фактите ще я изцедят. Всъщност бяхте ти, Фарор Хенд и Финара Стоун. Всичко това започна с вашето бърникане. — Поклати глава. — Но ти, Дурав, ти само изпълняваше. Всъщност ти си съвсем невинен.
— Думите ви ме изненадват — каза Спинок.
— Тя ме помоли да те пазя, но онова беше в света, който вече е мъртъв. Там, където сме сега… е, само на дни сме от това всеки да си тръгне по своя път. Нямам никакво желание да те придружавам на връщане във фамилните ви владения. Никакво желание нямам да попадам във вашите Домашни мечове и да започна да ти отдавам чест. Твоята благородна кръв не ми печели нищо. Вярвам, че ме разбра.