Гаснещ зрак [bg]

Продължи надолу до лагера и дръпна юздите, щом двама Стражи, мъж и жена, тръгнаха към него.

Жената заговори първа.

— Името ми е Саваро. Бях сержант. Ако ни следиш по заповед на Хун Раал, кажи му, че нашата война с него е свършила. Кажи му — добави, — че тя никога не е съществувала, освен амбициите на лорд Илгаст Ренд. Най-вече, кажи му да ни остави на мира. Стражите вече ги няма.

— Накъде яздите, Саваро? — попита Кагамандра.

— Това засяга ли го? Надалече. Какво повече му трябва?

— На този път, Саваро, има едно имение. Може би то предлага — или така си мислиш — отряд Домашни мечове, които биха ви приели радушно в редиците си.

Мъжът до Саваро се размърда и я попита:

— Истината ли казва, сержант? В имение на благородници ли отиваме?

Зад двамата другите вече се трупаха, заинтригувани.

Саваро сви рамене.

— Не съм мислила да се включваме в нечия войска, Ристанд. Но храната ни почти свърши. Животните се нуждаят от подслон. Това затопляне няма да е дълго. Най-жестокият месец на зимата скоро ще ни споходи. — Махна с ръка. — Имението би могло да ни приеме като гости.

— Гости! Щом ни видят, че идваме, ще заключат портите! Погледни ни, на мародери приличаме. — Ристанд беше едър мъж, космат и с широко лице, и ако не беше черният цвят на кожата му, щеше да личи, че е зачервен и изпълнен с яд. — Каза, че имаш цел за нас — но нищо не каза за никакво говняно имение на благородник! Пълен задник си, Саваро!

— Ще престанеш ли изобщо някога с оплакванията си, Ристанд? — Тя се обърна отново към Кагамандра. — Лордът дори не е в имението си. Изгуби жена си преди години. Няма деца. Най-вероятно ще заварим имението изоставено и ако е така, ще ни свърши работа да изчакаме да свърши сезонът.

— А фураж и храна? — попита Ристанд.

Тя отново извърна рязко глава и го изгледа сърдито.

— Може да са взели всичко, когато са напуснали, може и да не са. Най-малкото е подслон!

— А ако все пак има Домашни мечове? Тогава какво?

— Тогава — отвърна му Саваро, все едно говореше на дете, — молим учтиво, Ристанд. Което значи, че на левга от портите те връзваме и ти запушваме устата. Мятаме нахапаната ти от бълхи мърша на седлото. Това поне ще ни даде шанс за малко гостоприемство! — Обърна се отново към Кагамандра. — Сега ни оставяте на мира, нали?

Кагамандра я изгледа, а след това вдигна погледа си над нея, към двайсетината Стражи, струпали се вече на пътя. Видя и деца между тях, и слуги, готвачи и слугини.

— От сезонното укрепление ли идвате, сержант?

— Отидохме там първо, да — отвърна тя. — Да чуем новините и да вземем с нас който поиска да дойде.

— Но ти и тези, другите — вие бяхте в битката?

— Късно влязохме. Твърде късно, за да има значение. Патрулирахме Блещукаща съдба. Което значи, че така и не извадихме мечове срещу Легиона.

Кагамандра помълча, после подръпна юздите и рече:

— Не препречвайте пътя. Сержант, не съм тук по заповед на Хун Раал. Говорите за битка, за която не знам нищо. Казвате, че Илгаст Ренд е командвал Стражите? Значи това е негов проблем.