Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Торин не закачаше хобита докато бурното отчаяние на онзи не спря от само себе си и Фолко не се изправи на крака.

- Торин... Торин, какво направихме?!

- Кого питаш? Мен?... Направихме... Каквото с писано, братко, не може да бъде избегнато. Ние закъсняхме съвсем малко – не се кори, тук силите бяха по-големи от нашите...

- А ти разбра ли за какво говореше той?

- Разбрах, но не всичко. Гледах меча му... Не е от земен метал, Фолко, или аз нищо не разбирам от ковашка работа. Но за какво бяха думите му относно родения не под земята и не на повърхността... Да аз четох – заедно с теб. Ето защо той сече митрил!

Фолко още не беше дошъл на себе би напълно, за да разбере думите на джуджето. Други мисли вече се надигнаха в съзнанието му:

- А защо не ни уби? Защо ни пусна?

- Ако знаех това, щях да седя във Валинор – усмихна се Торин. – Може би още не е свикнал с новополучената сила... а може би ние вече дотолкова нищо не значим за него, че не поиска да изхаби за нас и едно махване на ръката...

- Почакай... Какво каза за меча?

- Ти с какво слуша?... Впрочем, извинявай. Аз казах, че втренчено гледах меча му – комай защото просто нямах сили да го погледна в очите. И неговият меч или е от някакво древно съкровище – навярно от същия онзи Дом на Високия, – или това е родният брат на онзи Черен меч, притежаван от Турин Турамбар, същото острие, изковано от Еол, Мрачният елф в забравените сега векове на слава на Белерианд. Всичко ли забрави? Те бяха два тези мечове – един при Турин, който се счупи след самоубийството му, и парчетата бяха погребани заедно с воина, а вторият меч е бил донесен в Гондолин от сина на Еол, Маеглин, пък от него попаднал при Тиор, съпруга на Идрил Келанбиндал, дъщеря на Ургон, кралят на Гондолин. А Туор стана родоначалник на кралете на Нуменор и от Елрос, сина на Еарендил, внука на Туор, този меч се е предавал от поколение на поколение сред кралете и детелините на Нуменор... Явно паметта ти съвсем се е загубила! Всичко е в твоята Червена книга! От Нуменор Черният меч попаднал в Средната земя – докаран тук от Елендил Високи. Дълго време се пазел в съкровищницата на кралете на Гондор... Обаче какво е станало после, можем само да гадаем. Нищо чудно помощниците на Олмер да са откраднали меча. А може би... може би... Боромир е могъл да го остави на единствения си син като знак за правата му над гондорския престол. Спомни си, Боромир веднъж запитал баща си, защо не се провъзгласи за крал, защо остава само Наместник? Както разбрах от книгата, Боромир е бил странен човек. Няма да се учудя, ако той много отдавна, да речем, е сменил меча, възползвайки се от това, че все едно никой не докосвал това острие. Впрочем, за какво говорим! Не, и двамата сме се побъркали. Седим и обсъждаме някаква си глупост без значение...