Драконите на сломеното слънце [bg]

Беше ми доложено — зачете той — от едного, чиито интереси съвпадат с моите, че докато е пребивавал незаконно на моя територия, изпадналият в немилост чародей Палин Маджере е открил ценен и удивителен магически артефакт. Приемам, че този артефакт ми принадлежи, следователно го искам и ще го получа.

Информаторите ми освен това твърдят, че Палин Маджере и придружаващият го кендер са избягали в Цитаделата на светлината. Давам на елфическия крал Гилтас три дни, за да намери и устройството, и виновниците, които го запазват за себе си, и още три дни, за да ми ги доведе.

В добавка кралят трябва да ми донесе главата на елфидата Лораналанталас, която е дала убежище на чародея и кендера в дома си и им е съдействала да избягат.

Ако в края на шестдневния срок предателката, артефактът и крадците не са в ръцете ми, ще наредя разрушението на Квалинести да започне. Всички мъже, жени и деца в тази противна страна ще бъдат предадени на меч или огън. Никой не ще избегне възмездието ми. Колкото до онези в Цитаделата на светлината, които са дали подслон на престъпниците, за наказание ще наредя Цитаделата да бъде изравнена със земята, а магическият артефакт да бъде изровен измежду пепелта и костите им.

Джерард беше изключително благодарен, че веднъж вече е имал възможността да прочете писмото. В противен случай едва ли щеше да му се удаде да го направи с такова спокойствие. Дори и така обаче, на няколко пъти бе принуден да прикрива чувствата си с престорена кашлица. Когато свърши, той вдигна глава и забеляза, че Медан го наблюдава много внимателно.

— Е, какво мислиш? — попита наместникът.

Джерард прочисти гърлото си.

— Мисля, че е проява на чиста арогантност от страна на драконесата да ви заповядва по такъв начин, милорд. Рицарите на Нерака не са личната й армия.