Драконите на сломеното слънце [bg]

Той престана да крачи, скръсти ръце зад гърба си и се замисли невиждащо. Робата му, ушита от елф, по елфическа кройка и проект, се отпусна свободно по тялото му. Поръбеният с копринена ивица подгъв достигаше почти до земята. Джерард също мълчеше, потънал в собствените си мисли — объркано кълбо от ярост срещу драконесата, задето искаше да унищожи елфите, както и срещу собствения си вид, към всички тях, които през годините просто стояха отстрани и наблюдаваха, без никакво желание да се намесят или да се опитат да я спрат.

Медан вдигна глава. Беше взел решение.

— Този ден дойде по-бързо, отколкото очаквах. Не желая да взимам участие в геноцид. Не изпитвам угризения, когато убивам друг войн в сражение, но не възнамерявам да коля наред цивилни, които нямат и най-малката възможност да се защитят. Смятам подобно поведение за върха на малодушието, а и не искам да нарушавам клетвата, която дадох при посвещението си в рицарство. Може би все пак има начин да спрем драконесата. Но се нуждая от помощта ти.

— Имате я, милорд — произнесе Джерард.

— Налага се да ми се довериш — повдигна едната си вежда наместникът.

— Както и вие на мен, милорд — отговори с усмивка младият рицар.

Медан кимна. Беше човек на бързите и решителни действия, така че не губи време в повече приказки и се настани зад масата. Посегна за хартия и мастило.

— Налага се да спечелим още малко време — заяви, докато пишеше бързо. — Ще върнеш отговора ми на Граул, но драконидът не бива да се добира до господарката си. Разбираш ли?

— Да, сър — отговори Джерард.

Наместникът довърши, пръсна попивателна прах по хартията, за да изсъхне по-бързо мастилото, нави писмото и го подаде на младия рицар.

— Сложи това в същия калъф. Не е необходимо да го запечатваш. Вътре пише, че съм верен слуга на Нейно благородие и че ще се подчиня на заповедите й. — Медан се изправи. — Когато изпълниш задачата си, отивай право в Кралския палат. Ще наредя да те допуснат. Налага се да побързаш. Берил е опасен противник и не може да й се има вяра. Възможно е вече да е решила да действа сама.

— Да, милорд — каза Джерард. — А къде ще бъдете вие, милорд? Къде мога да ви открия?

Наместникът се усмихна мрачно.

— Аз ще се занимая с ареста на Кралицата-майка.