Зовът на барабана [bg]

Седнах до пейката пред огъня и взех голямата кошница със зелено-черен индиански мотив — Слънцеяд, така го наричаше Габриел.

Джейми и Уили бяха тръгнали преди два дни. До селото на тускарора имаше два дни път. И два дни на връщане. Ако нищо не ги спреше.

— Глупости — промърморих си под нос. Нищо не можеше да ги спре. Скоро щяха да се върнат у дома.

Кошницата беше пълна с боядисани гранчета вълнена и памучна нишка. Някои бяха от Джокаста, други бях изпрела сама. Разликата бе очевидна, но дори неравните нишки, които бях произвела, можеха да послужат за нещо. Не за чорапи или фланели; вероятно можех да изплета маншон за чайника — струваше ми се подходящо безформен, за да прикрие липсата ми на умения.

Джейми беше едновременно шокиран и развеселен, когато научи, че не знам да плета. Този въпрос не беше повдиган в Лалиброх, където Джени и слугините се занимаваха с плетенето. Аз работех в билкарницата и в градината, и никога не се занимавах с ръкоделие, освен да закърпя нещо.

— Ама изобщо ли не можеш да плетеш? — попита той невярващо. — Ами как правеше зимните чорапи в Бостън?

— Купувах ги — отвърнах.

Той огледа полянката, където седяхме, възхищавайки се на недовършената хижа.

— Не виждам магазини наблизо, тъй че ще е най-добре да се научиш, нали?

— Сигурно. — Погледнах със съмнение кошницата за плетиво, която Джокаста ми беше дала. Тя бе добре заредена, с три дълги обръча в различни размери, и четири зловещи на вид закривени в двата края игли от слонова кост, бяха тънки и знаех, че се използват по мистериозен начин, за изплитане на петите на чорапите.

— Ще помоля Джокаста да ми покаже следващия път, когато отидем в Ривър Рън. Вероятно догодина.

Джейми изсумтя, взе една игла и кълбо прежда.

— Не е много трудно, сасенак. Виж — ето така се правят бримките. — Прокара нишката през свития си юмрук, после направи примка около палеца си, плъзна я върху иглата и с бързо движение намота редица бримки само за секунди. После ми подаде иглата и друго кълбо прежда. — Ето, опитай.

Гледах го напълно смаяна.

— Можеш да плетеш?

— Е, разбира се, че мога — погледна ме той объркан. — Знам да плета от седемгодишен. В твоето време на нищо ли не учат децата?

— Ами — казах, леко смутена, — понякога учат момиченцата да плетат, но не и момчетата.

— Ама теб не са те научили, а? Пък и това е съвсем проста плетка, сасенак. Ето, вдигни палец и го наклони така…

И така той и Иън — който, оказа се, също можеше да плете и се просна от смях, когато разбра за невежеството ми — ме научиха на основните плетки и намотки, като обясниха, сумтейки от възмущение при усилията ми, че в планинска Шотландия всички момчета се учат да плетат, за да могат да вършат нещо полезно през дългите часове, докато пасат стадата.