![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
На какво? Съзнава ли Чичерин какво постига с тази негова фалшификация? Тя е нещо повече от богохулство, тя е покана за свещена война. Съответно тълпа крещящи и озъбени в зловещо ухилване арабисти размахва ятагани и преследва Блобаджан из мрачните крайни квартали на Баку. Нефтените кули стоят на стража в мрака, оглозгани до костите. Всевъзможни прокажени, куци, сакати, безкраки, гърбави и душевно разстроени младежи излизат от техните скривалища да наблюдават представлението. Облягат се на ръждавеещите рафинерийни съоръжения и общото им небе е в мозайка от ярки основни цветове. Обитават стаички, кошари и кухини на административната празнота, останали след Революцията, когато емисарите от „Дъч Шел“ били помолени да напуснат страната и английските и шведски инженери се разотишли по домовете. Сега Баку е в период на затишие. Всичките нефтопари, изсмукани от братя Нобел за тези петролни залежи са били вложени в Нобеловите награди. Другаде, между Волга и Урал, вървят нови сондажи. Тук е настъпило време на размисъл за миналото, за пречистване на неотдавнашната история, изпомпвана, зловонна и черна, от други пластове на земния мозък…
— Тук, Блобаджан, по-бързо — съвсем наблизо по петите му арабистите вият пронизително и безмилостно, сред оранжево-червените звезди над десетките сондажни кули.
Тряс. Последният люк вече е затворен.
— Чакай, какво е това?
— Хайде. Време е за път.
— Но аз не искам…
— Не искаш да бъдеш още един заклан неверник. Много е късно, Блобаджан. Да тръгваме…
Първото, което научава, е как да променя индивидуалния си коефициент на пречупване на светлината. Може да избира каквото пожелае, от прозрачен до матово непроницаем. След като началната тръпка от експериментирането утихва, той се спира на ефекта на блед ивичест оникс.
— Подхожда ти — мърморят неговите водачи. — А сега побързай.
— Не. Искам да заплатя на Чичерин това, което заслужава.
— Много е късно. Ти не си част от това, което му се пада. Вече не.
— Но той…
— Той е богохулник. Ислямът разполага със собствени механизми за тази цел. Ангели, санкции и щателно следствие. Остави го на мира. Друг път му предстои на него.
Колко азбучна е природата на молекулите. Тук долу човек започва да осъзнава това: натъква се на молекулярни структури, много сходни на обсъжданите на пленарните заседания на НТА.
— Гледай: как се разграничават от грубия поток, вече оформени, изгладени, пречистени, точно както ти някога си освобождавал твоите букви от необузданите, простосмъртни излияния на човешката реч… Това са наши букви, наши думи: те също могат да бъдат приспособявани, разчленявани, отново съединявани, отново обяснявани, различни по съдържание активни думи да бъдат свързвани една с друга в общосветовни вериги, които от време на време ще се появяват над продължителните молекулярни безмълвия, като видимите части на гоблен.
Блобаджан постепенно започва да проумява, че Новата Тюркска Азбука е само друга форма на един наистина много по-отдавнашен и значително по-осъзнат процес, отколкото той самият е имал основание да мечтае. Скоро неистовото съперничество между Ƣ и G затихва до банални детски спомени и глупави неясни анекдоти. Той бе преминал тази фаза — някога докачливият и мрачен бюрократ с ясно очертана като на шимпанзе надменна горна устна, сега е търсач на приключения, отдавна е поел с подземната река по свое независимо скиталчество, без изобщо да се тревожи къде ще го изведе тя. И някъде по-нагоре по течението дори бе изгубил гордостта, че преди време е изпитвал почти жалост към Вацлав Чичерин, комуто е било съдено никога да не зърне това, което вижда Блобаджан…