Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Кожата му настръхна, сякаш бе докоснал лед. Разбра Третото правило на магьосника: страстта управлява разума.
Докато Улик се върне с генерала, Ричард прекара един ужасен час на размисъл за това как човешката страст взима власт над разума и причинява вреда на хората. Мислеше си и за още по-страшни неща — какво е участието на магията в това — и бе сигурен, че такова има.
Генерал Рейбич удари с юмрук сърцето си и влезе в стаята.
— Господарю Рал, Улик ми каза, че сте искали спешно да ме видите.
Ричард сграбчи брадатия мъж за тъмната униформа.
— За колко време можеш да приготвиш хората си да тръгнат на път?
— Господарю Рал, те са Д’Харанци. Д’Харанските войници винаги са готови да тръгнат на мига в изпълнение на задачата си.
— Добре. Нали знаеш коя е моята бъдеща съпруга, Кралица Калан Амнел?
Генерал Рейбич кимна:
— Да, Майката Изповедник.
Ричард стисна очи.
— Да. Майката Изповедник. Тя пътува насам от югозапад. Трябваше вече да е пристигнала и се опасявам да не й се е случило нещо. Около нея бе хвърлено заклинание, което не позволяваше да се разкрие, че е Майката Изповедник, за да не могат враговете й да я преследват. Поради някаква причина заклинанието е свалено. Може да се окаже нищо, но може и да означава проблеми. Със сигурност враговете й вече знаят коя е.
Мъжът се почеса по рижата брада. Сивкаво-зеленикавите му очи най-накрая се вдигнаха.
— Разбирам. Какво искате от мен?
— В Ейдиндрил имаме близо двеста хиляди мъже. Още сто хиляди са разпръснати в околностите на града. Нямам представа къде точно е тя, знам само, че трябва да пристигне от югозапад и вече да пътува насам. Трябва да я защитим.
Искам да събереш войската, половината мъже в града, най-малко сто хиляди, и да тръгнеш след нея.
Генералът въздъхна и погали белега си.
— Това са много хора, Господарю Рал. Мислите ли, че трябва да откъсваме толкова много войници от града?
Ричард сновеше между масата и генерала.
— Не знам точно къде е тя. Ако вземем прекалено малко, може да я пропуснем, да минем на стотина километра покрай нея и да отминем, без изобщо да заподозрем нещо. Ако тръгнат толкова много наведнъж, ще можем да се разгърнем, да хвърлим широка мрежа и да покрием всички пътища и пътеки, за да не я пропуснем.
— Това означава ли, че тръгвате с нас?
На Ричард отчаяно му се искаше да тръгне да търси Калан и Зед. Хвърли поглед на Бердин, която седеше зад масата, и си помисли за предупредителните думи на магьосника, живял преди три хиляди години. Третото правило на магьосника. Страстта управлява разума.
Бердин имаше нужда от помощта му, за да преведе дневника. Вече беше започнал да научава важни неща за последната война и за Кулите, и за пътешествениците по сънищата. На света отново се бе появил пътешественик по сънищата.
Ако тръгне и Калан бъде открита някъде наблизо до него, можеше да мине повече време, докато се намерят, отколкото ако стои и чака в Ейдиндрил. Освен това и Кулата. Нещо се е случило вътре, а нему се падаше задължението да пази магията, скрита там.
Страстта на Ричард му казваше да върви — отчаяно му се искаше да тръгне след Калан. Но с вътрешното си око виждаше госпожа Ренклиф да скача в тъмната, буйна вода, отказала да чака лодката. Тези хора бяха неговата лодка.
Войските могат да намерят Калан и да я защитават. Той няма какво повече да прибави към това. Разумът му нашепваше да чака тук, независимо колко болка ще му причини това. Независимо дали му харесва или не, сега той беше водачът. А един водач трябва да действа разумно. Иначе всички ще плащат заради страстта му.
— Не, генерале. Аз оставам в Ейдиндрил. Съберете хората. Вземете най-добрите преследвачи. — Вгледа се в очите на мъжа. — Знам, че няма смисъл да ви казвам колко е важно това за мен.
— Знам, Господарю Рал — каза съчувствено генералът. — Не се притеснявайте, ще я намерим. Аз ще тръгна с момчетата, за да съм сигурен, че всичко се прави внимателно и с усърдие, каквото бихте влагали вие, ако бяхте с нас. — Той удари юмрук в сърцето си. — Животът на всеки от нас ще бъде пожертван, преди каквото и да е зло да докосне Кралицата ви.
Ричард отпусна ръка на рамото му.
— Благодаря, генерале. Знам, че не бих могъл да направя повече. Нека добрите духове бъдат с вас.