Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вълчо отпусна опашка, посви се малко и се върна обратно. Седна върху кожите и я загледа.
— Стой там! — заповяда тя.
Вълчето се сниши, опря глава на предните си лапи и проследи с поглед как тя се обърна и излезе от огнището.
Крози, все още седнала на леглото си, гледаше как Фрали вика и се мята. Най-сетне болката премина и Фрали пое дълбоко въздух, но това предизвика пристъп на кашлица и на Крози и се стори, че съзря в очите на дъщеря си отчаяние. И Крози се чувстваше отчаяна. Някой трябваше да стори нещо. Фрали беше започнала да ражда, а кашлицата намаляваше силите и. Вече не таеше особени надежди за бебето — то щеше да се роди преждевременно, а такива деца не оцеляваха. Но Фрали имаше нужда от нещо, което да облекчи кашлицата и болката и, а по-късно — от средство, което да намали скръбта и. Всички разговори с Фрали, бяха отишли на вятъра, благодарение на този тъпанар, който постоянно се навърташе около тях. Толкова ли не виждаше, че тя е в беда?
Крози се вгледа изпитателно във Фребек, който се суетеше около нара на Фрали с безпомощен и разтревожен вид. „А може би вече е забелязал“ — помисли си тя. Може би тя трябва да опита отново, но би ли имало някаква полза да разговаря с Фрали?
— Фребек! — каза Крози. — Искам да говоря с теб.
Мъжът се изненада. Крози рядко се обръщаше към него на име или заявяваше, че иска да разговарят. Обикновено просто му крещеше.
— Какво искаш?
— Фрали е твърде голям инат, за да ме послуша, но на теб вече трябва да ти е ясно, че тя ражда…
Фрали я прекъсна със задушаващ пристъп на кашлица.
— Фрали, кажи ми истината — каза Фребек, когато пристъпът и отмина. — Раждаш ли?
— Да, струва ми се — каза тя.
Той се ухили.
— А защо не ми каза?
— Защото се надявах да не е така.
— Но защо? — попита той, внезапно разстроен. — Не искаш ли бебето?
— Твърде е рано, Фребек. Деца, които се раждат преждевременно, не остават живи — отговори му Крози вместо нея.
— Не остават живи? Фрали, има ли нещо, което да не е наред? Вярно ли е, че това дете няма да оцелее? — попита Фребек, уплашен до смърт.
През целия ден в него витаеше усещането, че нещо не е наред, но той никак не искаше да повярва, а и не мислеше, че може да стане чак толкова лошо.
— Фрали, това ще е първото дете на моето огнище. Твоето дете, родено в моето огнище.
Той коленичи до леглото и взе ръката и в своята.
— Това дете трябва да живее. Кажи ми, че ще живее — молеше я той. — Фрали, кажи ми, че това дете ще живее.
— Не мога. Не знам.
Гласът и беше измъчен и дрезгав.
— Мислех, че разбираш тези неща, Фрали. Та ти си майка. Вече имаш две деца.
— При всяко дете е различно — прошепна тя. — С това беше трудно още от самото начало. Тревожех се, че ще го загубя. Имаше толкова неприятности… докато намерим място за живеене… не знам. Просто мисля, че е твърде рано, за да се роди това дете.
— Фрали, защо не ми каза?
— И какво щеше да направиш? — попита Крози със сдържан, почти безнадежден глас. — Какво можеше да направиш? Разбираш ли нещо от бременност? От раждане на деца? От кашлица? От болка? Тя не искаше да ти каже, защото единственото нещо, което ти правеше, бе да обиждаш тази, която можеше да и помогне. А сега детето ще умре и просто не знам колко слаба е Фрали.
Фребек се обърна към Крози.
— Фрали? Нищо не може да и се случи на Фрали! Нима може? Всички жени раждат бебета.
— Не знам, Фребек. Погледни я и прецени сам.
Фрали се опиташе да овладее нов пристъп на кашлица, а болката в кръста и започваше отново. Очите и бяха затворени, веждите и — сбърчени. Косата и беше разбъркана и сплъстена, лицето и плуваше в пот. Фребек скочи и понечи да излезе от огнището.
— Фребек, къде отиваш? — попита Фрали.
— Отивам да доведа Айла.
— Айла? Но аз мислех, че…
— Още, откакто се появи тук, тя постоянно повтаря, че при тебе има усложнения. И беше абсолютно права. Щом разбира толкова, значи наистина може да е Лечителка. Всички постоянно твърдят, че е Лечителка. Не знам дали е вярно, но трябва да направим нещо, освен, ако ти кажеш да не я търся.
— Повикай я — прошепна Фрали.
Докато Фребек крачеше по пътеката към Огнището на Мамута, възбудата и напрежението се предадоха на всички обитатели на землянката.
— Айла, Фрали е… — отвори Фребек уста, вече твърде уплашен и разтревожен, за да мисли за достойнството си.
— Да, знам. Помоли някой да намери Нези, за да ми помага и донеси този съд. Внимателно, че е горещ. Това е отвара за гърлото и — каза Айла и забърза към Огнището на Жерава.
Когато Фрали вдигна очи и видя Айла, тя веднага почувства голямо облекчение.