Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла, как да я предпазя от плачене? Как ще разбирам кога да я храня, ако не изплаче? — попита Фрали.
— И Фребек, и Крози трябва да ти помагат, защото дъщеричката ти трябва да е с теб непрекъснато, Фрали, все едно, че си още бременна. Мисля, че най-доброто решение е да се направи една торба за носене, в която тя ще е непрестанно на гърдите ти. Така ще я топлиш постоянно. Тя ще се успокоява от близостта ти и биенето на сърцето ти, защото е свикнала с него. Но най-важното е, че всеки път, когато поиска да суче, ще трябва само да обърне главата си, за да намери зърното ти, Фрали. Тогава силата за растежа и няма да отива за плачене.
— Ами преповиването? — попита Крози.
— Намажи тялото и с малко от меката лой, която ти дадох, Крози; аз ще приготвя още. Наложи я с чист, сух животински тор, за да попива нечистотиите. Изхвърляй го, когато има нужда от преповиване, но не я движи много. А и ти, Фрали, трябва да почиваш, а не да се движиш насам-натам с нея. Добре ще е и за теб. Трябва да се опитаме да успокоим кашлицата ти. Ако момиченцето оживее през следващите няколко дни, то с всеки следващ ден ще става по-здраво и по-силно. С ваша помощ, Фребек и Крози, тя има шанс да живее.
В землянката започна да се прокрадва плаха надежда, когато спуснаха завесите, за да закрият червеното слънце, залязващо зад редица облаци на хоризонта. Повечето хора бяха свършили вечерното си ядене и подклаждаха огньовете, почистваха, слагаха децата да спят и се събираха на вечерни приказки. Няколко души седяха около огъня в Огнището на Мамута, но разговорите бяха приглушени, сякаш бе неприлично да се повишава глас.
Айла бе дала на Фрали слабо успокоително питие и я бе оставила да поспи. През следващите дни сънят и щеше да бъде недостатъчен. Повечето бебета развиваха привичката да спят доста дълго, преди да се събудят, за да бозаят, но момиченцето на Фрали сучеше съвсем по малко, поради което не спеше продължително, преди да му дойде времето за следващото сучене. На Фрали щеше да и се наложи да спи на кратки интервали, докато бебето заякне.
За околните бе едва ли не странно да наблюдават Фребек и Крози, които със задружни усилия помагаха на Фрали, като при това бяха изключително любезни и внимателни един към друг. Това можеше и да не трае дълго, но те се стараеха и неприязънта им като че ли се поуталожи.
Крози си легна рано. Денят бе тежък, а тя вече не беше толкова млада. Беше уморена, пък и очакваше, че по-късно ще и се наложи да помага на Фрали. Крисавек още спеше със сина на Тюли, а Трони се грижеше за Ташер. Фребек седеше сам в Огнището на Жерава, загледан в огъня; изпитваше смесени чувства. Беше разтревожен и му се искаше да защити мъничкото същество, първата рожба на неговото огнище, и го беше страх. Айла го беше сложила за няколко мига в ръцете му, докато двете с Крози наместваха Фрали. Той гледаше втренчено момиченцето, смаян, че такова малко човече може да е толкова хубаво. Миниатюрните и ръчички имаха дори нокти. Беше го страх да помръдне, да не би да я повреди и си отдъхна, когато Айла я взе, макар че не му се искаше да и я дава.
Внезапно Фребек се изправи и тръгна по пътеката. Не искаше да бъде сам тази нощ. Спря на ръба на Огнището на Мамута и огледа хората, насядали край огъня. Бяха по-младите обитатели на бивака и ако беше по-рано, би ги подминал на път за готварското огнище, за да посети Талут и Нези, или Тюли и Барзек, или Манув, или Уимез или, както ставаше напоследък, Джондалар, а понякога и Дануг. Макар че и Крози често се застояваше в готварското огнище, на Фребек му беше по-лесно да не и обръща внимание, отколкото да се изправи пред вероятността да бъде пренебрегнат от Диджи или осмян от Ранек. Но напоследък Торнек се държеше приятелски с него, жена му беше раждала и той разбираше как се чувства. Фребек пое дълбоко дъх и се запъти към огнището.
Всички се разсмяха точно когато той стигна до Торнек и за миг си помисли, че се смеят на него. Изкуши се да си тръгне.
— Фребек? Ето те и теб! — възкликна Торнек.
— Мисля, че има още чай — обади се Диджи. — Я да ти налея една чаша.
— Всички казват, че тя е едно много красиво малко момиченце — каза Ранек. — И Айла твърди, че има шанс да оцелее.
— Голям късмет имаме, че Айла е при нас — каза Трони.
— Да, така е — отговори Фребек.