Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Теб? Ти си бил лекуван от плоскоглава жена? — изуми се Фребек. — Не разбирам. Как? Кога?
— Когато бях млад, по време на моето Пътешествие — отговори Мамут.
Младите зачакаха той да продължи, но скоро се разбра, че Мамут няма желание да им даде повече информация.
— Старче — каза Ранек с широка усмивка, — питам се колко ли истории и тайни се крият в годините на дългия ти живот.
— Забравил съм повече, отколкото са ти се случили през целия ти живот, но и помня много. Когато ти се роди, аз вече бях стар.
— На колко си години? — попита Дануг. — Знаеш ли?
— Имаше време, когато можех да ги сметна, защото си ги отбелязвах на кожата на духовете всяка пролет по повод на някое значително събитие, случило се през годината. Запълних няколко кожи, церемониалният екран е една от тях. Сега вече съм толкова стар, че съм спрял да ги броя. Но ще ти кажа, Дануг, на колко съм години. Първата ми жена имаше три деца. — Мамут хвърли поглед към Фребек. — Второто и дете, момиче, роди четири деца. Най-голямото от тях беше момиче, което като порасна, роди Тюли и Талут. Ти, разбира се, си първото дете на жената на Талут. Жената на първото дете на Тюли може би вече очаква дете. Ако Мут ми подари още един сезон живот, може да видя петото си поколение. Ето, на толкова години съм, Дануг.
Дануг клатеше глава. Такава възраст излизаше извън представите му.
— Мамут, ти и Манув роднини ли сте? — попита Торнек.
— Той е третото дете на жената на мой по-млад братовчед, също както ти си третото дете на жената на Манув.
Точно в този момент настъпи оживление в Огнището на Жерава и всички се обърнаха натам.
— А сега поеми дълбоко въздух — каза Айла, — и се напъни още веднъж. Още малко.
Фрали пое дълбоко въздух, задържа го и здраво се напъна, като се държеше за ръцете на Нези.
— Добре! Много добре! — окуражи я Айла. — Ето го, излиза! Излиза! Добре! Готово!
— Фрали, момиче е! — извика Крози. — Казах ти, че това е момиче!
— Как е тя? — попита Фрали. — Дали е…
— Нези, ще и помогнеш ли да изхвърли плацентата — каза Айла като почистваше слузта от устата на новороденото, докато то се бореше за първата глътка въздух. Настъпи ужасна тишина. И тогава се чу чудният вик на живота, от който спираше сърцето.
— Жива е! Жива е! — възкликна Фрали, със сълзи на облекчение и надежда.
„Да, жива е — помисли си Айла, — но е толкова малка.“ Никога не беше виждала такова дребно бебе. Въпреки това то беше живо, риташе и дишаше. Айла постави бебето по корем върху стомаха на Фрали и си напомни, че досега беше виждала само новородени от Клана. Може би бебетата на Другите бяха поначало по-малки. Помогна на Нези за плацентата, после преобърна детето и завърза пъпната връв на две места с парчетата червено боядисана жила, която беше приготвила. Преряза жилата между двата възела с остър кремъчен нож. За добро или за лошо, момиченцето вече водеше свой собствен живот — беше самостоятелно, живо, дишащо човешко същество. Но следващите няколко дни щяха да бъдат критични.
Айла внимателно прегледа бебето, докато го почистваше. Изглеждаше отлично, с изключение на това че бе малко и плачът му бе слаб. Айла пови момиченцето в меко кожено одеяло и го подаде на Крози. Когато Нези и Тюли махнаха родилното одеяло и Айла се увери, че Фрали е почистена и се чувства удобно, загърната с попиваща мамутска вълна, тя постави новородената и дъщеря в свивката на рамото и. Махна на Фребек да дойде и види първата дъщеря на неговото огнище. Крози надничаше иззад гърба му.
Фрали я отви, после погледна Айла с изпълнени със сълзи очи.
— Толкова е малка — каза тя, гушкайки нежно мъничкото новородено.
После развърза предницата на туниката си и постави бебето на гърдата си. То опипом намери зърното и по усмивката върху лицето на Фрали Айла разбра, че суче. Но след няколко мига то остави гърдата, явно изтощено от усилието.
— Толкова е малка… ще оживее ли? — обърна се Фребек към Айла, но това бе повече молба, отколкото въпрос.
— Диша. Щом може да бозае, значи има надежда, но за да живее, ще и трябва помощ. Трябва да бъде на топло и не бива да и се позволява да използва малкото сила, която има, за друго, освен за бозаене. Всичкото мляко, което изпива, трябва да отива за растежа и — каза Айла. — След това изгледа сурово Фребек и Крози. — Ако искате да живее, повече никакви скандали в огнището! Това ще я разстрои, а за да се развива, и е нужно спокойствие. Дори не бива да се оставя да плаче, тя няма силата за това. Това би отнело млякото, необходимо за растежа и.