Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Но те не са животни! Знахарките от Клана са много опитни.
— Знам това, Айла. Аз познавам по-добре от всички останали умението на знахарките от Клана. Мисля, че всички тук вече са убедени в тяхната опитност, дори Фребек. Те поне оценяват способностите ти, но Фребек не иска да отстъпи след всичките караници напоследък. Страх го е да не загуби достойнството си.
— Крее по-важно? Неговото достойнство, или бебето на Фрали?
— Фрали изглежда смята, че достойнството на Фребек е по-важно.
— Вината не е във Фрали. Фребек и Крози се опитват да я накарат да изрази предпочитание към единия от двамата, а тя не желае да го стори.
— Това Фрали трябва да реши.
— Точно там е бедата. Тя не желае да вземе решение. Отказва да прави избор.
Мамут поклати глава.
— Не е така, тя прави своя избор, независимо дали го иска или не. Но той не е между Фребек и Крози. Още колко и остава до раждането? — попита той. — Струва ми се, че е готова.
— Не знам със сигурност, но мисля, че още не е. Изглежда по-едра, защото е много слаба, но бебето още не е в положение за раждане. Ето това ме безпокои. Мисля, че още е доста рано.
— Айла, с нищо не можеш да промениш нещата.
— Но ако Фребек и Крози не се караха непрекъснато и за всичко…
— Това няма нищо общо с раждането; Този проблем не засяга Фрали, а Фребек и Крози. Фрали не бива да се оставя да я въвличат в него. Тя може сама да вземе решение и всъщност го прави. Предпочела е да не предприема нищо. Или по-скоро, ако опасенията ти са основателни — а на мен ми се струва, че са — тя размишлява дали да роди сега или по-късно. Може би избира между живот за своето дете и смърт… а възможно е да поставя и себе си в опасност. Но правото на избор е лично нейно и в него може да се крие нещо много повече, отколкото е известно на който и да е от нас.
След приключването на разговора, тя дълго размишлява върху доводите на Мамут. Те не излизаха от ума и когато си легна. „Разбира се, че е прав. Независимо от чувствата на Фрали към майка и и към Фребек, тя не участва в борбата, която се води помежду им.“ Айла се опита да измисли някакъв начин, за да убеди Фрали, но и преди беше опитвала, а сега, когато Фребек не я допускаше в огнището си, тя нямаше възможност да поговори с нея. Заспа с чувство на силно безпокойство.
Събуди се в тъмна доба и се заслуша, лежейки неподвижно. Не беше сигурна какво я бе разбудило, но и се беше сторило, че бе дочула, стененето на Фрали в тъмната землянка. След като дълго време се вслушва в тишината, реши, че е сънувала. Вълчо изскимтя тихичко и тя протегна ръка да го успокои. Сигурно и той сънуваше лош сън и това я беше събудило. Но преди да го докосне, ръката и замръзна неподвижно, защото тя напрегна слух да долови онова, което и прозвуча като приглушен стон.
Отметна завивките и стана. Тихо се мушна покрай завесата и опипом стигна до коша, за да се облекчи, след това нахлузи една туника и тръгна към огнището. Чу сподавена кашлица, последвана от продължителна спазмена кашлица, която завърши със сподавен стон. Айла стъкна огъня, прибави малко съчки и костени изрезки, докато той лумна, после постави в него няколко готварски камъка и посегна към мяха с вода.
— Направи и за мен малко чай — обади се Мамут с тих глас откъм забуления в мрак нар, след което отметна завивките си и стана. — Струва ми се, че скоро всички ще са будни.
Айла кимна и наля още вода в готварския кош. Чу се нов пристъп на кашлица, после обитателите на Огнището на Жерава се раздвижиха до Айла достигнаха приглушени гласове.
— Има нужда от нещо, което да облекчи кашлицата и и да успокои родилните и болки…, ако не е твърде късно. Я да прегледам церовете си — каза Айла като остави паницата си, но се поколеба, — …в случай че някой потърси помощ.
Тя взе една главня и Мамут проследи движението и между лавиците с изсушени растения, които беше донесла от долината. „Удивително е да гледаш как практикува лечителското си изкуство“ — помисли си Мамут. — „Макар че е твърде млада за такава вещина. Ако бях на мястото на Фребек, щях да се безпокоя повече от младостта и евентуалната и неопитност, отколкото от миналото и. Знам, че е обучена от най-добрите, как може вече да знае толкова много? Изглежда притежава вродена дарба и онази знахарка, Иза, сигурно веднага е забелязала таланта и.“
Размишленията му бяха прекъснати от нов пристъп на кашлица откъм Огнището на Жерава.
— Фрали, пийни вода — обади се загрижено Фребек. Фрали поклати глава, неспособна да говори, като се опитваше да потисне кашлицата. Беше легнала на една страна, подпряна на лакът, прикрила устата си с парче мека кожа. Очите и блестяха от треската, лицето и беше почервеняло от напъването. Хвърли поглед към майка си, която седеше на нара срещу пътеката и я гледаше ядовито.