Ловци на мамути

Полуподземният дом беше добре изолиран и отоплен от няколкото огъня, от лампите и топлите човешки тела. Дори когато навън беше лют студ, хората вътре бяха леко облечени. През зимата внимаваха да се обличат добре, когато излизат навън, но щом снегът започна да се топи, предпазните мерки биваха често пренебрегвани. Макар че температурата бе съвсем мъничко над точката на замръзване, на хората им се струваше, че времето е много топло и излизаха навън с почти същото облекло, което носеха вътре. Често се прибираха мокри и измръзнали от пролетните дъждове и топящия се сняг и това намаляваше съпротивителните им сили.

На Айла и се отваряше повече работа да лекува кашлици, хреми и възпалени гърла през затоплящите се пролетни дни, отколкото през мразовитата зима. Епидемията от пролетни простудни заболявания и инфекции на дихателните пътища засегна всички. Дори тя самата трябваше да пази леглото няколко дни, за да се излекува от лека треска и дълбока гръдна кашлица. Още преди настъпването на истинската пролет, тя вече бе лекувала всеки член на Лъвския бивак. В зависимост от индивидуалните нужди, приготвяше лековити чайове, прилагаше процедури с пара, горещи пластири за гърла и гърди, стоеше до леглото на болния и му вдъхваше увереност с топлата си загриженост и ласкави слова. Всички хвалеха ефикасността на лечебните и методи. Ако не друго, най-малкото присъствието и караше обитателите на бивака да се чувстват по-добре.

Нези и каза, че хората винаги се простудяват напролет, но когато веднага след нея се разболя и Мамут, Айла, макар и недооздравяла, започна да се грижи за него. Той беше много стар и тя се тревожеше за него. Една остра инфекция на дихателните пътища можеше да бъде фатална. Независимо от напредналата си възраст, обаче, шаманът притежаваше забележителна издръжливост и се възстановяваше по-бързо от други хора в землянката. Макар да се радваше на всеотдайността и вниманието, които Айла му Оказваше, Мамут постоянно я подканваше да се погрижи за останалите, които имаха повече нужда от нея, както и да си почива. Не беше нужно да я подтикват или убеждават, когато Фрали легна с треска и разви дълбока раздираща кашлица, но в този случай желанието и да помогне беше без значение. Фребек не допускаше Айла в огнището, за да лекува Фрали. Крози яростно спореше с него на тази тема и всички в бивака бяха съгласни с нея, но той бе непреклонен. Крози спореше дори с Фрали, като се опитваше да я убеди да пренебрегне забраната на Фребек, но безуспешно. Болната жена просто клатеше отрицателно глава и кашляше.