Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Първо трябва да оправим този нар, за да ти е удобно — каза Айла, сваляйки завивките и подпирайки я с кожи и възглавници.
Фрали се усмихна и изведнъж, кай знае защо, забеляза, че Айла още говори с акцент. „Не, не е точно акцент“ — помисли си тя. Просто и беше трудно да произнася някои звукове. Странно, че човек лесно свиква с такива неща. Над нара и се надвеси и главата на Крози. Тя подаде на Айла парче сгъната кожа.
— Айла, ето одеялото и за раждане.
Разгънаха го и Фрали се отмести, за да го разстелят под нея.
— Време беше да те извикат, но вече е твърде късно да се спре раждането — каза Крози. — Все ми се струва, че това ще е момиче. Жалко, че няма да оцелее.
— Не бъди толкова сигурна Крози — каза Айла.
— Това бебе се ражда преждевременно и ти го знаеш.
— Да, но не бива да го отписваш още. Много неща могат да се направят, ако не идва прекалено рано… и ако раждането протече нормално. — Айла се вгледа във Фрали. — Да почакаме и ще видим.
— Айла — обади се Фрали с блестящи очи, — мислиш ли, че има надежда?
— Винаги има надежда. А сега изпий това. Ще успокои кашлицата ти и ще се почувстваш по-добре. Тогава ще видим докъде е стигнало раждането.
— Какво има в това? — поиска да знае Крози.
Айла погледна изпитателно жената преди да отговори. В гласа и беше прозвучала заповедна нотка, но Айла долови, че въпросът и бе продиктуван от загриженост и интерес. Тонът и бе по-скоро свързан с маниера и на говорене, съобрази Айла, старицата сякаш бе свикнала да дава заповеди. Но той можеше погрешно да бъде преценен като неприемлив или заповеднически, когато онзи, който го употребяваше, нямаше правомощията да заповядва.
— Вътрешната кора на дива черна череша, за да успокои кашлицата и и да облекчи родилните и болки — обясни и Айла, — сварена с изсушени корени от синьо цвете, смлени на прах, за подсилване работата на изтласкващите мускули, за да се ускори раждането. Вече е твърде напреднало, за да може да се спре.
— Хммм — измърмори Крози и кимна одобрително. Тя искаше да установи както съставките на запарката, така и компетентността на Айла. Остана доволна от отговора и — Айла не просто прилагаше лек, който някой и е казал, а имаше съвсем ясна представа какво прави. Не защото самата Крози познаваше качествата на растенията, а защото Айла знаеше как да ги прилага.
С напредването на деня всеки се отбиваше за миг при тях, за да окаже морална подкрепа, но в окуражителните усмивки имаше някаква тъга. Знаеха, че Фрали е поставена на изпитание, и че има много слаба надежда за щастлив край. За Фребек времето течеше мъчително. Не знаеше какво да очаква и се чувстваше несигурен и изоставен. Струваше му се, че друг път, когато се бе навъртал около раждащи жени, раждането не бе траяло толкова дълго и не си спомняше да е било толкова трудно при другите жени. Нима всички се мятаха и напрягаха така?
В огнището му нямаше място за самия него от многото жени, насъбрали се там, пък и не им беше необходим. Никой не забелязваше, че той седи на нара на Крисавек, че наблюдава и чака. Най-сетне се надигна и се измъкна, без да знае къде отива. Реши, че е гладен и се запъти към готварското огнище, като се надяваше да намери там остатъци от печеното месо или нещо друго. Мина му през ум беглата мисъл да потърси Талут. Чувстваше необходимост да поговори с някого, да сподели случилото се с човек, който би могъл да го разбере. Когато стигна до Огнището на Мамута, Ранек, Дануг и Торнек стояха край огъня и разговаряха с Мамут, отчасти препречили пътеката. Фребек се отдръпна, защото не му се искаше да се изправи пред тях и да ги моли да му направят път.
Поколеба се, но не можеше просто да стои там вечно, затова се отправи към средата на Мамутското огнище и към групичката.
— Фребек, как е тя? — попита Торнек.
Той остана леко изненадан от приятелското отношение.
— Де да знаех.
— Разбирам какво ти е — каза Торнек с кисела усмивка. — Аз самият се чувствам най-безполезен, когато Трони ражда. Не мога да гледам, когато я боли и все ми се иска да мога да и помогна с нещо, но просто няма с какво. Това си е чисто женска работа и жената трябва да се справи сама. След това винаги съм се чудел колко бързо забравя болката, щом види бебето и знае, че то ще е… — той млъкна, защото усети, че е сбъркал. — Извинявай, Фребек. Не исках да…
Фребек се начумери и се обърна към Мамут.
— Според Фрали това бебе е подранило. Крози каза, че преждевременно родените не оцеляват. Това вярно ли е? Ще умре ли бебето?
— Фребек, аз не мога да отговоря на такъв въпрос. Всичко е в ръцете на Мут — каза старецът. — Знам само, че Айла не се предава лесно. Зависи колко е подранило. Преждевременно родените бебета са малки и слаби, затова обикновено умират. Но не винаги, особено, когато не са се появили много рано и колкото по-дълго живеят, толкова по-големи са шансовете им да оцелеят. Не я знам какво точно може да направи, но ако има някой, който може да стори нещо, това е Айла. Тя е надарена с мощна сила и мога да те уверя, че няма друга Лечителка, която да е по-добре обучена от нея. Знам от непосредствен опит колко умели са знахарките на Клана. Една от тях веднъж ме излекува.