Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Гневът и скръбта на Крози бяха очевидни. Беше опитала всичко, за да убеди дъщеря си да потърси помощ: беше я увещавала, беше спорила с нея, беше я обвинявала — нищо не бе помогнало. Даже беше взела от Айла лекарство против собствената си простуда и беше глупаво от страна на Фрали да не се възползва от него. За всичко беше виновен онзи глупав човек, тъпия Фребек, но всякакви разговори с него бяха безсмислени. Крози беше решила повече да не казва нито дума.
Кашлицата на Фрали поутихна и тя се отпусна изтощена на леглото. Може би другата болка, чието съществуване не искаше да признае, нямаше да се появи този път. Фрали зачака със затаен дъх, за да не смути нещо, което я плашеше. Усети болка в кръста. Затвори очи и пое дълбоко дъх, опитвайки се да я прокуди. Постави ръка отстрани на подутия си корем и усети контракциите на мускулите си едновременно с нарастването на болката и безпокойството.
„Още е твърде рано — помисли си тя. — Бебето би трябвало да се роди след още един лунен цикъл.“
— Фрали, добре ли си? — попита Фребек, който все още стоеше до нея с водата.
Тя се опита да му се усмихне, съзирайки безпокойството и безпомощността му.
— Ох, тази кашлица — каза тя. — Всички се разболяват през пролетта.
Помисли си, че никой не го разбира, а най-малко майка и. Той толкова се стремеше да покаже на всички, че струва нещо. Затова не искаше да се предаде, затова спореше толкова много и така бързо се обиждаше. Караше Крози да се чувства неудобно. Фребек не съзнаваше, че човек показва колко струва — броя и качеството на връзките си и силата на влиянието си — като демонстрира каква част от онова, което притежава съвместно с близките и роднините си, може да отстъпи другиму. Майка и се бе опитала да му го покаже като му предостави правото върху Жерава — не просто огнището, което Фрали му бе донесла, когато се бяха събрали, а и правото да претендира, че е роден под знака на Жерава.
Крози бе очаквала смирено изпълнение на желанията и изискванията си, както и разбиране и благодарност от негова страна за това, че Огнището на Жерава, което все още и принадлежеше по име, макар че тя не притежаваше почти нищо друго, сега бе негово по право. Но исканията и надхвърляха допустимото. Тя бе загубила толкова много, че и бе трудно да отстъпи дори частица от останалия и статус, при това на човек, който имаше толкова малко. Крози се боеше, че той ще го принизи още повече и и бяха необходими постоянни уверения, че жестът и е високо ценен. Фрали не искаше да го кара да се срамува като се опита да му обясни. Това бе деликатен момент, нещо, с което израстваш… ако си го притежавал винаги. Но Фребек никога не бе имал нищо.
Фрали отново започна да изпитва болка в кръста. Ако си лежи кротко, току-виж премине… ако можеше да не кашля. Прииска и се да поговори с Айла поне за да вземе нещо против кашлицата си, но не и се щеше Фребек да помисли, че застава на страната на майка си. А ако се впуснеше в дълги обяснения, само щеше да раздразни гърлото си и да постави Фребек в отбранителна позиция. Отново се разкашля точно когато контракциите станаха най-силни. Сподави стон, причинен от болката.
— Фрали? Да не би… да има нещо друго освен кашлицата? — попита Фребек, гледайки я втренчено. Не му се вярваше, че причината за такъв стон може да е кашлицата и.
Тя се поколеба.
— Какво искаш да кажеш с това „нещо друго“? — попита тя.
— Ами, бебето…, но ти вече се раждала два пъти и знаеш как става това, нали?
Фрали се задави от силен пристъп на кашлица и когато отново се поуспокои, отбягна да отговори на въпроса му.
Когато Айла се върна на нара си, за да се дооблече, по ръбовете на димоотвода бе започнала да се появява светлина. Половината нощ почти целият Бивак бе стоял буден. Първо се събудиха от буйната кашлица на Фрали, но скоро стана ясно, че тя страда не само от простуда. Трони едва удържаше Ташер, който искаше да се върне при майка си. Взе го и го отнесе в Огнището на Мамута. Той продължаваше да хленчи, затова Айла го вдигна на ръце и го понесе из голямото огнище като отвличаше вниманието му с разни предмети. По петите и вървеше вълчето. Тя пренесе Ташер през Лисичето огнище и Лъвското огнище и оттам — в готварското огнище.
Джондалар видя как Айла приближава, опитвайки се да успокои детето, и сърцето му затупа по-бързо. Мислено я приканваше да дойде по-близо, но беше неспокоен и напрегнат. Почти не си бяха говорили, откакто той се премести и сега не знаеше какво да каже. Огледа се за нещо, което би могло да успокои бебето и забеляза една малка кост от останало печено месо.