Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
За миг настана мълчание. Това бяха първите добри думи, които Фребек бе изрекъл за Айла.
— Може да я кръстим по време на Пролетния фестивал — каза Лати. Фребек не бе забелязал, че тя седи в сянката до Мамут. — Това ще е на късмет.
— Да, така е — каза Фребек и посегна да вземе чашата, която Диджи му подаде. Почувства се малко по-добре.
— И аз ще взема участие в Пролетния фестивал — обяви Лати полусрамежливо-полугорделиво.
— Лати е жена — каза му Диджи с леко снизходителния тон на по-голяма сестра, уведомяваща друг посветен възрастен.
— Ще участва в Ритуала на първите Удоволствия на Лятното събиране тази година — допълни Трони.
Фребек кимна и се усмихна на Лати, като не знаеше какво точно да каже.
— Фрали още ли спи? — попита Айла.
— Когато тръгнах, още спеше.
— И аз ще си легна — каза тя, надигайки се, — изморена съм. — Сложи ръка на рамото на Фребек. — Ще дойдеш ли да ме повикаш, когато Фрали се събуди?
— Да, Айла, …и…ъ-ъ… благодаря ти — каза той тихо.
— Айла, струва ми се, че тя расте — каза Фрали. — Сигурна съм, че е натежала и започва да се оглежда наоколо. А вече и по-дълго бозае.
— Изминаха пет дни. Мисля, че сигурно е започнала да укрепва — съгласи се Айла.
Фрали се усмихна, после очите и се напълниха със сълзи.
— Айла, просто не знам какво щях да правя без теб. Все се обвинявам, че не те потърсих по-рано. Още от самото начало тази бременност не се развиваше както трябва, но когато мама и Фребек започнаха да се карат, аз не можех да взема ничия страна.
Айла само кимна.
— Знам, че мама може да е много трудна, но тя толкова много е загубила. Нали знаеш, че е била водачка.
— Предполагах, че е така.
— Аз бях най-голямата от четирите и деца, имах две сестри и един брат… бях на годините на Лати, когато се случи нещастието. Майка ме заведе в Бивака на Елена, за да се запозная със сина на тяхната водачка. Искаше да уреди да се съберем. Не ми се ходеше там, а и той не ми се понрави, когато се запознахме. Беше по-възрастен и повече се интересуваше от статуса ми, отколкото от самата мен, но преди да свърши посещението, майка ми успя да ме накара да се съглася. Беше уговорено да се свържем по време на Бракосъчетанието следващото лято. Когато се върнахме в Бивака… о, Айла, беше ужасно… — Фрали затвори очи, като се опитваше да се овладее.
— Никой не знае какво се бе случило… имало е пожар. Беше стара землянка, построена от чичото на майка ми. Казват, че покривът, дървените части и костите сигурно са били напълно изсъхнали. Смятат, че е станало през нощта… никой не е успял да се измъкне…
— Фрали, искрено съжалявам — каза Айла.
— Нямаше къде да идем, затова се върнахме обратно в Бивака на Елена. Хората ни съжалиха, но не ни се зарадваха. Страхуваха се от лош късмет, а ние бяхме загубили статуса си. Искаха да развалим споразумението за бракосъчетание, но Крози постави въпроса пред Съвета на сестрите и настоя за запазването му. Ако Бивакът на Елена се откажеше, щеше да загуби влияние и статус. Него лято направихме бракосъчетанието. Майка каза, че съм длъжна да го сторя. Това беше единствената ни възможност, но събирането ни не беше щастливо, като изключим Крисавек и Ташер. Мама все се караше с тях, особено с моя мъж. Беше свикнала да е водачка, да взима решения и да я уважават. Не и беше лесно да загуби всичко това. Не можеше да се откаже от навиците си. Хората започнаха да я мислят за калпава досадница и стояха настрана от нея — Фрали помълча, после продължи: — Когато мъжът ми беше разпран от един зубър, в Бивака на Елена казаха, че носим лош късмет и ни накараха да се махнем. Мама се опита да ми уреди друго бракосъчетание. Имаше известен интерес. Все още притежавах статуса си по рождение — никой не може да ти отнеме това, с което си се родил, но никой не искаше мама. Казваха, че носи лош късмет, но ми се струва, че просто не им се нравеха вечните и оплаквания. Въпреки това, не можех да я обвинявам. Хората просто не разбираха.
Единственият, който направи предложение, беше Фребек. Нямаше кой знае какво да предложи — усмихна се Фрали — но предложи всичко, което имаше. Отначало не ми вдъхваше доверие. Никога не беше имал кой знае какъв статус и не винаги знаеше как да се държи — поставя мама в неловко положение. Иска да бъде ценен, затова се опитва да се прави на важен като приказва лоши неща за… други хора. Реших се на пробно бракосъчетание и заминах с него. Когато се върнахме, мама се изненада като и казах, че ще приема предложението му. Така и не ме разбра… Фрали погледна Айла и се усмихна нежно. — Можеш ли да си представиш какво е да свържеш живота си с някого, който не те желае и още от самото начало изобщо не се интересува от теб? И след това да намериш човек, който толкова да те иска, че да е готов да даде всичко, което има и да ти обещае всичко, което някога ще получи? Първата нощ, когато заминахме заедно, той се държа с мен… като че ли съм истинско съкровище. Не можеше да повярва, че има право да ме докосне. Накара ме да се почувствам… не мога да го опиша… желана. Все още е такъв, когато сме сами, но от самото начало започнаха да се карат с мама. И когато това, дали трябва да се обърна към теб, стана въпрос на гордост между тях, не можех да му отнема самоуважението, Айла.