Децата на капитан Грант

— Ако само не ви одерат жив — добави майорът.

— Да ме одерат жив? — провикна се географът ядосано. — Това някакъв намек ли е?…

— Какъв намек, Паганел? — запита Мак Набс спокойно.

Инцидентът нямаше други последици. Тайната за появяването на „Дънкан“ бе изяснена. Спасените по чудо пътешественици мислеха вече само за едно. Да се оттеглят в уютните си кабини и да закусят.

Но когато леди Елена и Мери Грант, майорът, Паганел и Робърт отидоха в каюткомпанията, Гленарван и Джон Манглс задържаха Том Остин при себе си. Искаха да го разпитат за още нещо.

— А сега, мой стари Том — каза Гленарван, — отговорете ми: заповедта да отидете да кръстосвате край бреговете на Нова Зеландия не ви ли се стори странна?

— Да, ваша светлост, бях много изненадан — отговори Остин, — но аз нямам навик да разсъждавам върху заповедите, които ми се дават, и се подчиних. Можех ли да постъпя другояче? Ами ако поради това, че не бях изпълнил точно вашите нареждания, се случеше някоя катастрофа, нямаше ли да бъда виновен? Вие бихте ли постъпили другояче, капитане?

— Не, Том — отговори Джон Манглс.

— Но какво си помислихте? — запита Гленарван.

— Помислих, ваша светлост, че в интереса на Хари Грант трябва да отида там, където ми нареждахте да отида. Допуснах, че вследствие на нови комбинации някой кораб ще ви отведе в Нова Зеландия и аз трябва да ви чакам на източния бряг на острова. Впрочем, напущайки Мелбърн, аз запазих в тайна моето предназначение и екипажът го узна едва в открито море, когато австралийският бряг беше вече изчезнал от погледите ни. Но тогава на кораба се случи нещо, което ме постави в недоумение.

— Какво именно, Том? — попита Гленарван.

— Това, че когато на другая ден след заминаването боцманът Еъртън узна за предназначението на „Дънкан“…

— Еъртън? — извика Гленарван. — Той е значи тук, на кораба?

— Да, ваша светлост.

— Еъртън — тук! — повтори Гленарван, като погледна Джон Манглс.

— Така е било писано! — отговори младият капитан.

За миг с бързината на светкавица поведението на Еъртън, неговата дълго обмисляна измяна, раната на Гленарван, покушението над Мълреди, страданията на експедицията, затънала в блатата на Сноуи, цялото минало на този негодник премина пред очите на двамата мъже. И ето сега по много странно стечение на обстоятелствата каторжникът беше в тяхна власт.

— Къде е той! — попита живо Гленарван.

— В една от кабините на носа, под стража — отговори Том Остин.

— Но защо сте го арестували?

— Защото, като разбра, че яхтата плава към Нова Зеландия, просто се вбеси и искаше да ме принуди да променя посоката на кораба, защото ме заплашваше, защото най-сетне искаше да разбунтува хората ми. Разбрах, че е опасен човек и трябваше да взема предпазни мерки срещу него.

— И оттогава?

— Оттогава седи в кабината си и не се опитва да излезе.

— Добре, Том.

В този момент Гленарван и Джон Манглс бяха повикани в ка-юткомпанията. Закуската, от която имаха такава голяма нужда, беше готова. Те насядаха около масата и не споменаха нищо за Еъртън.