Децата на капитан Грант

Страданията на Гленарван и другарите му станаха ужасни. За пръв път малко оставаше да изгубят кураж.

Най-сетне почти влачейки се, с бездушни тела, водени единствено от инстинкта за самосъхранение, надживял всяко друго чувство, те стигнаха до нос Лотин, на брега на Тихия океан.

На това място се виждаха няколко запустели колиби, развалини от неотдавна опустошено от войната село, запуснати ниви, следи от грабеж и пожари. Тук съдбата готвеше ново и ужасно изпитание на нещастните пътешественици.

Те бродеха край брега, когато на една миля от тях се появи отряд туземци, които се втурнаха към тях, размахвайки оръжието си. Притиснати до морето, те нямаше накъде да бягат и събирайки последни сили, Гленарван се готвеше да даде нареждане за защита, когато Джон Манглс извика:

— Лодка, лодка!

И наистина на двадесет крачки бе заседнала в пясъка една пирога с шест весла. Те за миг я спуснаха във водата, скочиха в нея и побягнаха от опасния бряг. Джон Манглс, Мак Набс, Уйлсън и Мълреди се хванаха за веслата. Гленарван хвана кормилото, а двете жени, Олбинет, Паганел и Робърт се простряха до него.

За десет минути пирогата бе вече на четвърт миля от брега. Морето беше спокойно. Бегълците пазеха дълбоко мълчание.

Но Джон не искаше да се отдалечават твърде много от брега и се готвеше да заповяда да тръгнат покрай него, когато изведнъж веслото замря в ръцете му.

Беше забелязал, че три пироги излизат иззад нос Лотин с явното намерение да се спуснат подир тях.

— Навътре в морето! Навътре в морето! — провикна се той. — По-добре да загинем във вълните!

Четиримата гребци налегнаха веслата и пирогата отново се понесе в открито море. В продължение на половин час тя успя да запази разстоянието, но силите на изтощените гребци скоро намаляха и трите пироги доста ги доближиха. В момента ги деляха най-много две мили, тъй че нямаше никаква възможност да избягнат нападението на туземците, които, въоръжени с дълги пушки, се готвеха да открият огън.

Какво правеше в това време Гленарван? Застанал прав на задната част на лодката, той търсеше на хоризонта някаква невероятна помощ. Какво чакаше той? Какво искаше? Някакво предчувствие ли имаше?

Изведнъж погледът му пламна и той протегна ръка към някаква точка в далечината.

— Кораб! — извика той. — Кораб, приятели! Гребете, гребете силно!

Нито един от четиримата гребци не се извърна да види този неочакван кораб, защото не трябваше да се губи нито един удар на веслата. Единствен Паганел стана и насочи далекогледа си към посочената точка.

— Да — каза той, — параход! Върви с пълна пара! Идва към нас! Смело, другари!

Бегълците напрегнаха нови сили и в продължение на още половин час успяха да запазят разстоянието, като тласкаха пирогата напред с бързи удари. Параходът се очертаваше все по-ясно. Разпознаваха се двете му мачти без платна и големите кълбета черен дим. Оставил кормилото на Робърт, Гленарван беше грабнал далекогледа на географа и не изпущаше нито едно движение на кораба.