Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Но какво ли помислиха Джон Манглс и другарите му, когато видяха, че лицето на лорда побледня, чертите му се изкривиха и далекогледът падна от ръцете му? Една-единствена дума им обясни това внезапно отчаяние.
— „Дънкан“! — извика Гленарван. — „Дънкан“ и каторжниците.
— „Дънкан“ ли? — извика Джон, като изпусна веслото и скочи веднага.
— Да! Смърт от две страни! — промълви Гленарван, разбит от толкова мъка.
И наистина това беше яхтата, не можеше да има никакво съмнение — яхтата със своя екипаж от разбойници! Майорът не можа да сдържи едно проклятие, което отправи към небето. Това беше вече твърде много!
Междувременно пирогата бе изоставена на себе си. Накъде да я насочат? Къде да бягат? Можеха ли да избират между диваците и каторжниците?
От най-близката лодка на туземците се разнесе пушечен изстрел и куршумът удари веслото на Уйлсън. С няколко удара на греблата пирогата бе тласната към „Дънкан“.
Яхтата се движеше с пълна пара и отстоеше на не повече от половин миля. Джон Манглс виждаше, че са оградени от всички страни и не знаеше какво да прави, в коя посока да бягат. Двете нещастни жени, обезумели, бяха паднали на колене и се молеха.
Диваците стреляха непрекъснато и куршумите валяха около пирогата. В този момент се чу силен гръм и един снаряд, изстрелян от оръдието на яхтата, прелетя над главите на бегълците. Притиснати от два огъня, те застанаха неподвижно между „Дънкан“ и лодките на туземците.
Джон Манглс, обезумял от отчаяние, грабна брадвата. Той се готвеше да продъни пирогата, да я потопи заедно с нещастните си спътници, когато един вик на Робърт го спря.
— Том Остин! Том Остин! — викаше детето. — Той е на яхтата! Виждам го! Той ни позна! Маха с шапка!
Брадвата остана вдигната в ръката на Джон.
Над главата му изсвири нов снаряд и разби на две най-близката от трите пироги, а в това време на „Дънкан“ избухна мощно „ура“.
Ужасени, диваците обърнаха лодките си и побягнаха към брега.
— Към нас! Към нас, Том! — извика Джон Манглс с всички сили.
И само след няколко минути десетте бегълци, без да знаят как, без нищо да разбират, се намериха в безопасност на борда на „Дънкан“.
Глава XVII
ЗАЩО „ДЪНКАН“ КРЪСТОСВАШЕ ПОКРАЙ ИЗТОЧНИЯ БРЯГ НА НОВА ЗЕЛАНДИЯ
Не могат да се опишат чувствата на Гленарван и на приятелите му, когато до ушите им достигнаха песните на стара Шотландия. В момента, когато те стъпваха на палубата на „Дънкан“, гайдарят наду гайдата си и засвири старата шотландска песен на рода Малкъм, а екипажът поздрави с мощно „ура“ завръщането на лорда на яхтата.
Гленарван, Джон Манглс, Паганел, Робърт, дори майорът — всички плачеха и се прегръщаха. От радост, от възторг. Географът беше напълно полудял. Той подскачаше и се прицелваше с неразделния си далекоглед в последните пироги, които бързаха да стигнат брега.
Но като видяха Гленарван и другарите му с окъсани дрехи, с измъчени лица и носещи отпечатъка на ужасни страдания, моряците прекратиха ликуванията си. На „Дънкан“ се връщаха не смелите и блестящи пътешественици, които преди три месеца надеждата беше повела по следите на капитан Грант, а техните сенки. Случаят, само случаят ги бе довел на кораба, който те не очакваха вече да видят! И в какво окаяно състояние, колко изнемощели и слаби се връщаха те!
Но преди да помисли за умората, глада и жаждата, Гленарван започна да разпитва Том Остин какво дирят по тия места! Защо „Дънкан“ се намира на източния бряг на Нова Зеландия? Как не е попаднал в ръцете на Бен Джойс? Каква щастлива случайност ги е извела по пътя на бегълците?
„Защо? Как? По какъв повод?“ Така започваха всички въпроси, които се сипеха едновременно върху Том Остин. Старият моряк не знаеше кого да слуша по-напред. Затова реши да слуша само лорд Гленарван и да отговаря само на него.
— А каторжниците? — запита Гленарван. — Какво направихте с каторжниците?
— Каторжниците?… — отговори Том Остин с израз на човек, който не разбира зададения му въпрос.
— Да! Разбойниците, които нападнаха яхтата?
— Коя яхта? — учуди се Том Остин. — Яхтата на ваша светлост?
— Да, Том! „Дънкан“! А Бен Джойс, който дойде на яхтата?
— Аз не познавам Бен Джойс никога не съм го виждал — отговори Остин.
— Никога? — провикна се Гленарван, поразен от отговорите на стария моряк. — Тогава кажете ми, Том, защо „Дънкан“ кръстосва в този момент край бреговете на Нова Зеландия?
Ако Гленарван, леди Елена, мис Грант, Паганел, майорът, Робърт, Джон Манглс, Олбинет, Мълреди и Уйлсън не разбираха нищо от учудването на стария моряк, те бяха слисани напълно, когато Том Остин отговори спокойно: