Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Но когато закуската свърши и когато всички, отпочинали и нахранени, се събраха на палубата, Гленарван им съобщи за присъствието на боцмана на кораба и за намерението си да го разпита пред тях.
— Може ли да не присъствувам на разпита? — попита леди Елена. — Признавам ви, драги Едуард, че ще ми бъде много трудно да гледам този нещастник.
— Това е очна ставка, Елена — отговори лорд Гленарван. — Моля ви, останете. Бен Джойс трябва да се срещне очи в очи с всичките си жертви!
Леди Елена се преклони. Мери Грант и тя седнаха до лорд Гленарван, а около тях се наредиха майорът, Паганел, Джон Манглс, Робърт, Уйлсън, Мълреди, Олбинет — всички, които бяха жестоко пострадали от измяната на каторжника. Екипажът на яхтата, без още да разбира значението на тази сцена, пазеше дълбоко мълчание.
— Доведете Еъртън! — каза Гленарван.
Глава XVIII
ЕЪРТЪН ИЛИ БЕН ДЖОЙС
Еъртън се яви. Той премина по палубата с уверени стъпки и се изкачи по стълбите на предния дек. Очите му бяха мрачни, зъбите стиснати, юмруците конвулсивно свити. Външният му вид не издаваше нито високомерие, нито смиреност. Когато се намери пред лорд Гленарван, той кръстоса ръце и спокоен и мълчалив, зачака да го разпитат.
— И тъй, Еъртън — каза Гленарван, — ето ни на същия тоя „Дънкан“, който вие искахте да предадете на шайката на Бен Джойс!
При тия думи устните на боцмана потрепераха. Лека руменина покри равнодушното му лице. Но не руменина от разкаяние, а от срам за неуспеха си. На тази яхта, която смяташе да командува като господар, сега той беше пленник и съдбата му щеше да се реши след няколко минути.
Той обаче не отговори. Гленарван чакаше търпеливо. Но Еъртън пазеше пълно мълчание.
— Говорете, Еъртън, какво имате да кажете? — поде Гленарван.
Еъртън се поколеба, бръчките на челото му се вдълбаха, после спокойно каза:
— Няма какво да кажа, милорде. Направих глупостта да се оставя да ме хванат. Постъпете, както намерите за добре.
Като каза това, боцманът погледна към брега, който се разстилаше на запад, и се престори, че му е напълно безразлично всичко, което ставаше около него. Гледайки го, човек би помислил, че е чужд на това тежко престъпление. Но Гленарван беше решил да бъде търпелив. Той имаше всичкия интерес да научи някои подробности от тайнственото минало на Еъртън, особено във връзка с Хари Грант и „Британия“. Ето защо той продължи разпита, като говореше извънредно меко и сдържайки напълно вътрешното си негодувание.
— Аз мисля, Еъртън — продължи той, — че няма да откажете да отговорите на някои въпроси, които искам да ви задам. Преди всичко как трябва да ви наричам — Еъртън или Бен Джойс? Били ли сте, или не сте били боцман на „Британия“?
Еъртън продължаваше да гледа безучастно към брега, сякаш не чуваше въпросите.
Гленарван, чиито очи пламнаха, продължи да разпитва боцмана.
— Кажете ми, как напуснахте „Британия“ и защо бяхте в Австралия?
Същото мълчание, същото безразличие.
— Чуйте ме добре, Еъртън — продължи Гленарван. — Във ваш интерес е да говорите. Вашата откровеност е единственият начин да облекчите положението си. За последен път, искате ли да отговорите на въпросите ми?
Еъртън обърна глава към Гленарван и го погледна в очите.
— Милорде — каза той, — няма какво да отговарям. Не аз, а правосъдието трябва да доказва вината ми.
— Доказването ще бъде лесно! — отговори Гленарван.
— Лесно ли, милорде? — поде Еъртън с насмешка. — Струва ми се, че ваша светлост се увлича. Аз твърдя, че и най-добрият съдия от Темпл Бар ще се позатрудни с мене! Кой ще каже защо съм дошъл в Австралия, щом капитан Грант го няма? Кой ще докаже, че аз съм търсеният от полицията Бен Джойс, когато тя никога не ме е държала в ръцете си, а другарите ми са на свобода? Кой освен вас може да ме обвини в нещо, и то не в престъпление, а дори само в някакво осъдително деяние? Кой може да потвърди, че съм искал да завладея този кораб и да го предам на каторжниците? Никой, чувате ли, никой! Вие ме подозирате? Добре! Но за да се осъди един човек, трябват доказателства, а доказателства вие нямате. Докато не се докаже противното, аз съм Еъртън, боцман на „Британия“.
Говорейки така, Еъртън се беше разпалил, но веднага след това се върна към предишното си безразличие. Навярно бе предполагал, че декларацията му ще приключи разпита, но Гленарван заговори наново:
— Еъртън, аз не съм съдия, който е натоварен да води следствие срещу вас. Това не е моя работа. Важно е обаче нашите позиции да бъдат изяснени. Аз не искам от вас нищо, което би могло да ви компрометира. Това е работа на правосъдието. Но вие знаете каква е целта на нашето пътуване и само с една дума можете да ни насочите към следите, които загубихме. Искате ли да говорите?