Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Но ако Еъртън не знаеше нищо, защо не кажеше, че не знае? Неговото незнание не можеше да му навреди, а мълчанието му увеличаваше мъчнотиите за съставянето на нов план. От обстоятелството, че срещнаха Еъртън в Австралия, можеше ли да се заключи, че и Хари Грант се намира там? Трябваше значи на всяка цена да накарат Еъртън да говори.
Като виждаше неуспеха на мъжа си, леди Елена му поиска разрешение да опита тя да сломи упорството на боцмана. Там където мъжът е претърпял неуспех, може би жената с присъщата й благост би успяла. Не е ли това вечната история от баснята за урагана, който не може да смъкне палтото от гърба на път-ника, докато и най-слабият слънчев лъч го принуждава да се съблече веднага. Гленарван познаваше интелигентността на своята млада жена и й даде пълна свобода на действие.
Този ден, 5 март, Еъртън бе доведен в апартамента на леди Елена. Мери Грант присъствуваше на срещата, защото нейното влияние можеше да бъде голямо, а леди Елена не искаше да пропусне никакъв шанс за успех.
Двете жени останаха насаме с боцмана на „Британия“ цял час, но за резултата от разговора им не се узна нищо. Какво му бяха говорили, какви доводи бяха изтъкнали, за да изтръгнат тайната на каторжника, всичките подробности на тоя разговор останаха неизвестни. Впрочем когато се разделиха с Еъртън, изразът на лицата им свидетелствуваше за неуспех и истинско обезсърчаване.
Затова, когато отведоха боцмана в кабината му, моряците го посрещнаха със страшни закани. Той се задоволи само да вдигне рамене, с което засили още повече яростта на екипажа, та, за да я възпрат, стана нужда дори Джон Манглс и Гленарван да се намесят.
Но леди Елена не се сметна за победена. Реши да се бори докрай с тази безмилостна душа и на другия ден тя самата отиде в кабината на Еъртън, за да избегне сцените, които предизвикваше неговото минаване по палубата.
В продължение на два часа добрата и мила шотландка остана сама лице с лице с главатаря на каторжниците. Гленарван, обзет от нервно вълнение, се разхождаше около кабината, решен ту да използува докрай изгледите за успех, ту да избави жена си от този мъчителен разговор.
Но този път, когато леди Елена се появи, чертите на лицето й изразяваха надежда. Беше ли успяла да изтръгне тайната и да пробуди в сърцето на този негодник последната останала милост?
Мак Набс, който я видя пръв, не можа да въздържи израза на недоверие, изписан по лицето му.
При все това между екипажа веднага се разнесе слух, че най-сетне боцманът е отстъпил пред настоятелните молби на леди Елена. Сякаш през всички премина електрически ток. Моряците се събраха на палубата по-бързо, отколкото ако ги бе повикала на работа свирката на Том Остин.
Междувременно Гленарван се беше втурнал към жена си.
— Проговори ли? — попита той.
— Не — отговори леди Елена, — но отстъпвайки пред молбите ми, Еъртън поиска да ви види.
— Ах, мила Елена, вие успяхте!
— Надявам се, Едуард.
— Дадохте ли му някое обещание, което аз трябва да потвърдя?
— Едно-единствено, драги мой, че ще употребите всичкото си влияние, за да смекчите участта на този нещастник.
— Добре, мила Елена. Нека Еъртън дойде веднага при мене. Леди Елена се прибра в стаята си, придружена от Мери Грант, а боцманът бе отведен в каюткомпанията, където го чакаше лорд Гленарван.
Глава XIX
СПОГОДБАТА
Щом боцманът се намери пред лорда, пазачите му се оттеглиха.
— Вие сте искали да ми говорите, Еъртън? — каза Гленарван.
— Да, милорде — отговори боцманът.
— Само на мен ли?
— Да, но мисля, че ако майор Мак Набс и господин Паганел присъствуват на нашия разговор, би било по-добре.
— За кого?
— За мене.
Еъртън говореше спокойно. Гленарван го погледна втренчено. След това нареди да повикат Мак Набс и Паганел, които се отзоваха веднага на поканата му.
— Ние ви слушаме — каза Гленарван, веднага щом двамата му приятели седнаха около масата на каюткомпанията.
В продължение на няколко секунди Еъртън се помъчи да събере мислите си и каза:
— Милорде, обичай е при сключване на договор или спогодба между две страни да има и свидетели. И аз поисках да присъствуват господата Паганел и Мак Набс, защото всъщност идвам да ви предложа една сделка.
Гленарван, който беше свикнал с обноските на Еъртън, дори не сви вежди, макар че сделка между него и този човек му се стори нещо странно.