Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
На два пъти пита Алан дали чува нещо. Първия път Алан само изсумтя. Втория попита Бърт какво очаква да чуе, когато някой му крещи в ухото.
Кътбърт, който не смяташе два въпроса в разстояние на четвърт час за крещене, седна начумерен до коня си. След малко Роланд се приближи и се настани до него.
— Чакане — промърмори Кътбърт. — Не правим друго откакто сме в Меджис, — а това най-трудно ми се отдава.
— Няма да ти се наложи да чакаш още дълго — отвърна му Роланд.
14
Около час след изгрев слънце Джонас достигна мястото, където отрядът на Фран Ленгил беше спрял за почивка. Куинт, Рия и каубоите вече бяха там и пиеха кафе.
Ленгил се надигна, видя Сюзан да язди с вързани ръце и отстъпи назад, като че ли искаше да се скрие от погледа й.
Сюзан с колене насочи коня си напред и когато Рейнолдс се опита да я хване за рамото, се изви встрани.
— Виж ти, Франсис Ленгил. Представи си, да те срещна чак тук.
— Сюзан, аз също съжалявам да те видя — промълви той. Беше се изчервил и червенината пълзеше нагоре към челото му като връхлитаща върху скали морска вълна. — В лоша компания си попаднала… а накрая лошите момчета винаги те изоставят.
Сюзан се изсмя:
— Лоша компания! Знаеш доста по въпроса, нали, Фран?
Той се обърна, объркан и пламнал от възмущение. Девойката внезапно го ритна между лопатките. Той падна по корем, лицето му беше застинало от изумление.
— Ах, ти, горда гадино — изкрещя Ренфрю и я зашлеви — този път отляво. Тя се олюля на седлото, но успя да запази равновесие. Изобщо не погледна към Ренфрю — продължи да се взира в Ленгил, който най-сетне беше успял да се надигне на колене. Изглеждаше напълно объркан.
— Ти уби баща ми! — изкрещя Сюзан. — Уби баща ми, страхливо, подло подобие на мъж! — Обърна се към каубоите, които я зяпаха. — Погледнете Фран Ленгил, водачът на коневъдната асоциация, пълзящ като змия, каквато е в действителност. Разплескан като лайно от койот… Като…
— Стига му толкова — каза Джонас, наблюдавайки с интерес как Ленгил се влачи към хората си и как докато пълзи, раменете му се тресат. Рия се хилеше, полюшвайки се насам-натам. Сюзан изобщо не беше изненадана да я види в тази компания.
— Никога няма да му стигне — процеди тя, прехвърляйки поглед от Джонас към Ленгил с изражение на безкрайно презрение.
— Е, може би, но ти се справи доста добре за времето, с което разполагаше, сай. Малцина биха изиграли картите си по-добре. И чуй само как се киска вещицата! Сипа му сол в раните, басирам се… Скоро ще ти затворим устата обаче! — Той се извърна. — Клей!
Рейнолдс се приближи.
— Смяташ ли, че можеш без проблеми да отведеш Слънчевото зайче в Сийфронт?
— Така ми се струва. — Рейнолдс се опита да не издаде облекчението си, че го изпращат далеч от бойното поле. Измъчваха го лоши предчувствия за Висящата скала, Латиго и танкерите… за цялата тази работа. — Сега ли?
— Изчакай малко. Може след малко тук да има голямо клане. Кой знае? Но именно останалите без отговор въпроси са онова, заради което си струва човек да става сутрин, дори ако кракът го боли като развален зъб. Как мислиш?
— Не знам, Елдред.
— Сай Ренфрю, наглеждай Слънчевото зайче за малко. Има нещо, което трябва да си взема.
Нарочно говореше високо и смехът на Рия внезапно секна, все едно беше измъкнат от гърлото й с харпун. Джонас с усмивка насочи коня си към черната каручка. Рейнолдс яздеше от лявата му страна и Джонас по-скоро почувства, отколкото видя Дипейп да го догонва отдясно. Рой беше добро момче, наистина малко мекушаво, но умът му си беше на мястото и не се налагаше да му обясняваш нещата.
С всяка крачка на коня Рия се отдръпваше по-назад в каручката си. Очите й шареха насам-натам, търсейки спасение.
— Махни се от мен, негоднико! — изкрещя, вдигайки ръка срещу него. С другата притисна още по-плътно торбата с топката. — Махай се или ще накарам мълнията да те порази на място. И гадните ти приятелчета също.
Рой се поколеба за секунда, но не и Клей, нито пък Джонас, който процеди:
— Дай ми я! — Достигнал беше до каручката и протегна ръка да вземе торбата. — Тя не е твоя и никога не е била. Някой ден безспорно ще получиш благодарностите на Добрия, задето си я пазила така добре, но сега трябва да ми я дадеш.
Тя изпищя — звукът беше толкова силен, че няколко каубои изпуснаха чашите си и закриха ушите си с ръце. В същото време вещицата вдигна торбата над главата си.