Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Магьосникът
Магьосникът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магьосникът

Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:

Блейн Моно шеметно се носи към последната си спирка… Ако не съумеят да му зададат гатанка, на която не може да отговори, четиримата пътешественици ще загинат.
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 279
Перейти на страницу:

По-добър от сегашния. Мечтаеше за дом, дечица и…

— Идват — прошепна Алан и го изтръгна от фантазиите му.

Стрелецът скочи на крака, стиснал юздите на Ръшър. Кътбърт застана до него.

— Голяма или малка група?

Алан се беше изправил и гледаше на югоизток. Старата звезда залязваше — само час оставаше до изгрев слънце.

— Не мога да преценя.

— Усещаш ли дали носят топката?

— Не! Млъкни и ме остави да слушам.

Роланд и Кътбърт наблюдаваха Алан, същевременно напрягайки слуха си да чуят тропота на коне и скърцането на колела, които вятърът би донесъл. Времето минаваше, вятърът се усилваше. Роланд погледна към Кътбърт, който беше извадил прашката си и нервно подръпваше ластика.

— Малка група са — внезапно обяви Алан. — Усещате ли ги?

Те поклатиха глави.

— Не са повече от десетина…

— Богове! — прошепна Роланд и замахна с юмрук към небето. — А топката?

— Не я чувствам. — Гласът на Алан бе тих, сякаш говореше насън. — Но е с тях, не мислите ли?

Роланд беше сигурен. Малка група от шестима или осмина, вероятно пренасяха и вълшебното кълбо.

— Пригответе се, момчета — каза. — Ще ги нападнем.

9

Групата на Джонас бързо се придвижваше през Лошите треви. Звездите грееха ярко в есенното небе, а Ренфрю чудесно умееше да се ориентира по тях. Джонас не се съмняваше, че старият каубой ще ги преведе по най-прекия път към Висящата скала.

Около час след като бяха навлезли сред Лошите треви, Куинт се изравни с него.

— Старицата иска да те види, сай. Казва, че било важно. — Куинт се озърна и тихичко добави: — Топката на коленете й е цялата блестяща!

— Така значи? Виж сега какво ще ти кажа — остани да правиш компания на приятелчетата тук, докато отида да видя какво става. — Изостана и изчака да се изравни с черната каручка.

Рия вдигна глава да го погледне и за секунда, както беше обляна в розовата светлина, му се стори, че вижда лицето на младо момиче.

— Тъй — рече тя. — Ето те и теб, голямо момче. Знаех си, че веднага ще дотърчиш. — Изкиска се, лицето й се изкриви и сбръчка и Джонас отново я виждаше такава, каквато беше в действителност — изсмукана до капка от топката в скута й. После и той надникна в кълбото… и се загуби. Чувстваше розовата светлина да прониква в най-дълбоките гънки и кухини на мозъка му, възбуждайки го до краен предел. Дори Корал в най-добрите си моменти не беше в състояние да го възбуди чак толкова.

— Харесва ти, нали? — полу-пропя и полу се изсмя тя. — Охо, точно така е, с всеки е така, толкова хубава светлина е това. Какво виждаш вътре, сай Джонас?

Той се взираше в топката. В началото виждаше само похотливото розово сияние, но после кълбото се избистри. Сега различи някаква хижа, заобиколена от висока трева. Вратата, боядисана в излющено, но все още яркочервено, беше отворена. И там, седнала на камъните, с ръце в скута си и с омотано около краката одеяло, с разпиляна по раменете коса, беше…

— Мътните го взели! — прошепна Джонас. Вече се беше плъзнал толкова настрани, че приличаше па ездач-акробат от цирка, а очите му сякаш бяха изчезнали — в орбитите им блестяха само огледала от розова светлина.

Рия удовлетворено се изкиска:

— Аха, това е любовницата на Торин, дето тъй и не му стана! Възлюбената на Диърборн! — Хиленето й внезапно секна. — Любимата на младия стрелец, който уби моя Ермот! И той ще си плати за това, о, да, точно тъй ще е! Виж по-добре, сай Джонас! Разгледай по-хубаво!

Той точно това и направи. Изображението вече беше съвсем ясно и си помисли, че е трябвало да го забележи по-рано. Всичко, от което лелята на момичето се беше страхувала, беше истина. Рия е знаела (макар че Джонас не беше наясно защо не е казала на никого), че момичето се чука с едно от момчетата от Вътрешността. А Сюзан не само се беше чукала с Уил Диърборн — тя му беше помогнала да избяга, на него и на приятелчетата му, и най-вероятно точно тя беше убила двамата шерифи заради него…

Фигурата в топката се приближи. Гледката накара Джонас да почувства световъртеж, но това беше много приятно главозамайване. Зад момичето се виждаше вътрешността на хижата, мътно осветена от лампа със съвсем снижен фитил. В началото той си помисли, че някой спи в ъгъла, но като се вгледа по-добре, реши, че това е само купчина кожи, която смътно наподобява човешка фигура.

1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 279
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)