Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Кордилия изтърва дървото, което я удари по глезена, но тя изобщо не усети. Беше свила длани в юмруци пред гърдите си.
— Помогни ми — прошепна Рия. — Аз знам… къде е тя… ние… ние трябва да свършим нещо заедно… женска… работа…
Кордилия се поколеба, след това се приближи до вещицата, коленичи, подкрепи я с ръка и някак си успя да я изправи на крака. Миризмата, която лъхаше от нея, беше ужасна и предизвикваше гадене — смрад на разлагаща се плът.
Костеливи пръсти погалиха бузата и шията й, докато вмъкваше старицата в къщата. Настръхна, но не се отдръпна, докато не стовари Рия в едно кресло.
— Чуй ме — изсъска старицата.
— Слушам те — Кордилия си придърпа стол и седна. Пръстите на Рия се заровиха дълбоко в гънките на мръсната й дреха, измъкнаха някакъв сребърен амулет и започнаха да го движат напред-назад бързо като метроном. Кордилия, която не беше почувствала сънливост цяла нощ, сега усети тялото си да се отпуска.
— Другите са извън обсега ни — каза Рия. — И топката ми я измъкнаха. Но тя… Обратно в къщата на кмета я връщат и може би ще успеем да я видим.
— Нищо няма да видиш — глухо каза Кордилия. — Ти умираш!
Рия се изкиска и изплю жълтеникава храчка:
— Да умирам ли? Ами! Само съм уморена и се нуждая от освежаване. Сега ме слушай, Кордилия, дъще на Хайрам и сестро на Пат.
Обгърна с костеливата си (и учудващо силна) ръка врата на Кордилия и я придърпа към себе си. В същото време вдигна другата си ръка и залюля сребърния медальон пред разширените очи на Корд. Започна да й шепне и след малко жената закима усърдно.
— Направи го, тогава — каза старицата и я пусна. — Побързай, защото не мога да остана още дълго в този вид. А след това ще ми трябва и малко време… да се съживя.
Кордилия тръгна към кухнята. На плота до ръчната помпа имаше парче дърво с два забити в него остри ножа. Взе единия и се върна. Очите й бяха празни и безизразни, също като тези на Сюзан, когато с Рия стояха на прага на хижата на вещицата в нощта на Целуващата луна.
— Ще й платиш, нали? — попита старицата. — Точно за това съм дошла.
— Госпожица Колко Съм Млада и Хубава — промърмори Кордилия с едва чут глас. Вдигна свободната си ръка и докосна пепелта на бузата си. — Да! Ще й потърся сметка за всичко, така ще сторя.
— До смърт?
— Да, нейната или моята.
— Нейната ще е — каза Рия. — Не се бой. Сега ми помогни. Дай ми каквото ми трябва.
Кордилия разкопча предницата на дрехата си и я разтвори, за да разкрие повяхналите си гърди и коремчето, което беше започнало да се образува през последните една-две години. Все още се забелязваха остатъци от тънкия й кръст обаче и точно там тя заби ножа, прорязвайки ризата и гащите си до свежата плът отдолу. Белият памук се обагри в тъмночервено.
— Да… — прошепна Рия. — Като рози. Сънувам ги много често, разцъфнали рози и онова, което стои между тях в края на света. Ела по-близо! — Тя сложи ръка на гърба на Кордилия, придърпвайки я напред. Вдигна очи към лицето на жената, усмихна се и облиза устни:
— Прекрасно. Много добре.
Кордилия зяпаше над главата й, докато Рия от Кьос зарови лице в червения разрез в ризата й и започна да пие.
20
Роланд с удоволствие чу как приглушеното подрънкване на сбруи се приближава до мястото, където тримата се бяха спотаили във високата трева, но когато звукът се усили дотолкова, че мекият тропот на копита и гласовете на хората да станат ясно различими, започна да се притеснява. Едно нещо беше ездачите да минат близо до тях и съвсем друго поради лош късмет да връхлетят право отгоре им — в такъв случай тримата най-вероятно щяха да умрат като къртици, разрязани от плуг.
Ка не би трябвало да ги е докарала дотук за да прекъсне живота им по такъв начин… Как би могла групата ездачи да се е насочила точно към мястото, където Роланд и приятелите му са залегнали в засада? Но те продължаваха да се приближават и подрънкването на сбруите, скърцането на седлата и гласовете ставаха все по-ясни.
Алан погледна към него и посочи наляво. Роланд поклати глава и потупа по земята, подсказвайки му, че трябва да останат тук. Така и направиха — беше твърде късно да се преместят, без да бъдат чути.
Роланд извади револверите си.
Кътбърт и Алан направиха същото.
В крайна сметка „плугът“ подмина „къртиците“. Момчетата видяха конете и ездачите, препускащи през гъстата трева; Роланд забеляза, че Джонас, Дипейп и Ленгил предвождат групата и яздят един до друг. Следваха ги поне три дузини други, чиито серапета проблясваха като червени и зелени мълнии, докато конете им се носеха напред. Препускаха доста бързо и Роланд си помисли, че групата ще ускори ход още повече, когато излезе на открито в пустинята.