Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Не! — изкрещя. — Ще я разбия в земята, преди да я дам на някой като теб.
Джонас се съмняваше дали топката ще се счупи, но не искаше да рискува.
— Клей! — извика. — Приготви си револвера!
Не се налагаше да поглежда, за да разбере, че Клей се е подчинил: достатъчно беше да види как погледът на Рия се отклонява към Рейнолдс.
— Сега ще броя — продължи Джонас — Ако стигна до три и дъртата не ми е дала торбата, откъсни й грозната глава.
— Добре.
— Едно — започна Джонас, наблюдавайки как топката се полюшва на дъното на торбата. От нея се процеждаше розово сияние. — Две. Сбогом, Рия, ще се видим в ада. Тр…
— Ето — изпищя тя, подаде му торбата и закри лицето си с длан. — Ето, вземи я! И дано ти навлече същото проклятие, което застигна и мен!
— Благодаря, сай.
Той сграбчи торбата и я дръпна. Рия изпищя отново. Джонас изобщо не я чу. За пръв път през дългия си живот забрави и работата си, и обкръжаващите го хора, и шестте хиляди причини да умре още днес. Най-сетне я притежаваше — стъклената топка, проклетото нещо най-сетне беше у него.
„Моя!“ — помисли си и това беше всичко. Някак си успя да потисне нуждата да отвори торбата и да пъхне глава вътре, като кон, който пъха муцуна в торба със зоб. Вместо това здраво завърза дръжките за седлото си. Пое си дълбоко дъх; издиша. Така беше по-добре.
— Рой!
— Кажи.
Щеше да е добре да се разкарат оттук, помисли си Джонас.
— Рой, този път ще броим до десет. Ако дотогава дъртата кучка не ми изчезне от погледа, имаш разрешение да я застреляш. Да видим дали можеш да броиш. Ще слушам внимателно, така че не си и помисляй да прескочиш някое число.
— Едно — каза послушно Дипейп, — две, три, четири…
Плюейки лиги, Рия грабна юздите на каручката и плясна понито по гърба. Кончето присви уши и се втурна напред толкова стремително, че магьосницата падна по гръб. Каубоите се засмяха. Джонас се присъедини към тях. Беше доста забавно да я гледа по гръб като костенурка, вирнала крака във въздуха.
— Хи-хи-пет! — продължи Дипейп, смеейки се толкова силно, че чак беше започнал да хълца. — Ши-ши-шест.
Рия успя да се надигне и зяпна към тях е разширени очи.
— Проклинам ви всичките! — изпищя. Думите й накара смехът им да секне. — Всеки един от вас! Ти… и ти… и ти! — Кривият й пръст посочи към Джонас. — Крадец! Нещастен крадец!
Каручката навлезе сред Лошите треви, понито тичаше в галоп с присвити уши, писъците на старицата го подтикваха да препуска много по-силно, отколкото камшикът. Видяха каручката да се появява един-два пъти, като че изпълняваше фокус — след това изчезна. Още дълго време обаче чуваха проклятията на Рия, която призоваваше смъртта да ги порази.
15
— Тръгвай! — нареди Джонас на Клей Рейнолдс. — Откарай Слънчевото зайче вкъщи. И ако решиш по пътя да спреш и да се възползваш от нея, не се колебай. — Погледна към Сюзан да разбере какъв ефект имат думите му и остана разочарован. Тя изглеждаше замаяна от последния удар на Ренфрю.
— Погрижи се да я предадеш на Корал — добави.
— Така ще направя. Някакви съобщения за сай Торин?
— Кажи и да прибере кучката на сигурно място, докато не й пратя ново нареждане. И… Защо не останеш там с нея, Клей? С Корал, имам предвид — утре няма да се притесняваме повече за тази тук, но Корал… Иди с нея в Рици. Пази я…
Рейнолдс кимна. Да бъде в Сийфронт щеше да е чудесно. Можеше и да се позабавлява с момичето, щом веднъж я достави там, но не и по пътя. Не и под призрачната, видима дори през деня Демонска луна.
— Тръгвай тогава! Хайде, мърдай!
Рейнолдс я поведе през полянката и се насочи доста встрани от мястото, където Рия беше преминала. Сюзан яздеше безмълвно, втренчена в завързаните си ръце.
Джонас се обърна към хората си:
— Тримата младежи от Вътрешността са се измъкнали от затвора с помощта на тази мръсница.
Надигна се тихо ръмжене. Те знаеха, че Уил Диърборн и приятелите му са свободни, но досега не бяха наясно, че сай Делгадо им е помогнала да избягат… и май за нея беше по-добре, че Рейнолдс я отвежда по-далеч от тях.
— Няма значение! — изкрещя Джонас, привличайки отново вниманието им. Докосна торбата на седлото си. Самото докосване до топката го накара да се почувства всемогъщ, да усети, че е способен на всичко.
— Тя няма значение, нито пък те. — Погледът му се премести последователно върху Ленгил, Уъртер, Кройдън, Брайън Хуки и Дипейп. — Ние сме почти четиридесет и скоро към нас ще се присъединят още сто и петдесет бойци. Те са трима и нямат дори шестнадесет години. Страхувате ли се от три малки момченца?