Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Да, шефе! — кимна Куинт.
— Когато откриеш Ленгил, вече ще сте на сигурно място.
— Колко да чакаме, ако не се върнеш?
— Докато адът замръзне! Сега тръгвай! — Когато Куинт се отдалечи, Джонас се извърна към Рейнолдс и Ренфрю. — Сега ще си направим една отбивка, момчета.
10
— Роланд! — Гласът на Алан беше тих, но настоятелен. — Те обръщат!
— Сигурен ли си?
— Да. Има и друга група, която идва зад тях. Много по-голяма. Към нея са се насочили.
— Колкото повече, толкова по-добре, това е то — каза Кътбърт.
— Топката в тях ли е? — попита Роланд. — Все още ли не можеш да я докоснеш?
— Да, с тях е! С нейна помощ по-лесно ги чувствам, въпреки че са тръгнали обратно. След като веднъж я откриеш, тя свети като лампа в подземен тунел.
— Още ли е при Рия?
— Така ми се струва. Отвратително е да я докосвам.
— Джонас се страхува от нас — каза Роланд. — Иска да има повече хора със себе си, когато мине оттук.
Не знаеше, че едновременно е прав и ужасно греши в предположението си. Не знаеше, че беше попаднал в капана на младежката си самоувереност.
— Какво ще правим? — попита Алан.
— Ще останем тук. Ще слушаме. Ще чакаме. Ще минат оттук, ако отиват към Висящата скала.
— Сюзан? — попита Кътбърт. — Сюзан и Шийми? Какво ще стане с тях? Как ще разберем, че са добре?
— Просто няма да сме сигурни. — Роланд седна със скръстени крака и отпусна юздите на Ръшър в скута си. — Но Джонас и хората му скоро ще се върнат. И когато дойдат, ще направим необходимото.
11
На Сюзан не й се искаше да спи вътре — колибата й се струваше ужасна без Роланд. Остави Шийми завит със старите кожи и изнесе одеялата си отвън. Поседя малко на прага, загледана в звездите. Молеше се за Роланд по свой собствен начин. Когато се почувства малко по-добре, постла едното одеяло на земята и се зави с другото. Струваше й се, че е изминала цяла вечност, откакто Мария я беше измъкнала от дълбокия й сън. Заспа с глава, облегната на едната й ръка, и не се събуди когато след двадесетина минути Шийми излезе на прага, примигна сънливо към нея и навлезе сред тревата да се изпикае. Единственият, който го забеляза, беше Капричозо, който протегна муцуна и бутна младежа по бедрото. Шиими, все още полузаспал, го избута встрани. Познаваше отлично номерата на Капи.
Сюзан сънуваше върбовата горичка — мечка, и рибка, и зайче, и птичка — и я събуди, не беше завръщането на Шийми, а студена стомана, опряна във врата й. Чу се шумно щракане, което тя моментално разпозна след събитията в канцеларията на шерифа — някой сваляше предпазителя на револвер.
— Изгрей, слънчице — каза нечий глас. За момент, както беше объркана и още сънена, си помисли, че е вчера и Мария иска да я събуди, за да я прогони от Сийфронт преди убийците на кмета Торин и канцлера Раймър да се върнат и да убият и нея.
Но когато отвори очи, не видя силната обедна светлина, а пепелив утринен здрач. И гласът не беше женски, а мъжки. В гърлото й беше опряно дулото на револвер.
Погледна нагоре и видя сурово, набръчкано лице, обградено с бяла коса. Очите бяха бледо сини като на Роланд. Елдред Джонас. Мъжът зад него, който бе черпил баща й в по-добри времена, беше Хаш Ренфрю. Третият, един от ка-тета на Джонас, влезе в хижата. Тя изтръпна от ужас — както за себе си, така и за Шийми. Не беше сигурна дали момчето ще разбере какво му се случва. „Тук са двама, от онези, които искаха да — го убият — помисли си тя, — той ще разбере поне това.“
— Значи тук си била. Слънчево зайче — каза дружелюбно Джонас, докато тя се мъчеше да се събуди окончателно. — Прекрасно. Но красива дама като теб не би трябвало да спинка на такова място самичка. Не се притеснявай, ще се погрижа да те върна там, където ти е мястото.
Очите му проблеснаха, когато червенокосият излезе от хижата.
— Какво има вътре. Клей?
Рейнолдс поклати глава:
— Останалите най-вероятно са в засада.
„Шийми — помисли си Сюзан. — Къде си, Шийми?“
Джонас я погьделичка по гърдата и промърмори:
— Стегната и сладка. Нищо чудно, че Диърборн те харесва.
— Махни си мръсната лапа от мен, проклето копеле.
Той се усмихна, но се подчини. Обърна глава и погледна към мулето.
— Знам го този звяр, принадлежи на добрата ми приятелка Корал. Значи освен всичко друго, ти крадеш коне. Ужасно, направо ужасно е това младо поколение! Не мислиш ли така, сай Ренфрю?
Старият приятел на баща й не каза нищо. Лицето му беше напълно безизразно и Сюзан си помисли, че той би трябвало поне мъничко да се срамува от присъствието си тук.