Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Джонас отново се обърна към нея, тънките му устни бяха извити в подобие на презрителна усмивка:
— Е, предполагам, че след убийствата кражбата на едно муле е лесна.
Тя мълчеше.
— Какво толкова са мъкнали тези момчета, че им е притрябвало мулето?
— Погребален саван — каза тя през стиснатите си зъби. — За теб и всичките ти приятелчета. Ужасно тежък товар — почти пречупи гръбнака на нещастното животно.
— Има една поговорка там — каза Джонас все още с усмивка. — Умните жени попадат в ада. Да ти е минавало през ума, че хора, които свалят товара и го отнасят нанякъде, обикновено не се връщат?
Тя не му отговори.
— Оставена си на сухо, зайче! Бързото чукане бързо се забравя, казват хората. Знаеш ли къде са те?
— Да — прошепна тя.
Джонас изглеждаше възхитен:
— Ако ни го съобщиш, нещата чувствително ще се улеснят. Съгласен ли си, Ренфрю?
— Аха! — отвърна Ренфрю. — Те са предатели, Сюзан. Работят за Добрия. Ако знаеш къде са или в какво са се забъркали, кажи ни.
Втренчила поглед в Джонас, Сюзан промърмори:
— Приближи се.
Вцепенените й устни не искаха да се движат и думите прозвучаха като „Рипжисъ“, но Джонас я разбра и се наведе към нея. Тя се изплю в лицето му.
Онзи отскочи назад, озъбен от изненада и отвращение.
— Ах! Мръсница! — изкрещя и я зашлеви с такава сила, че я просна на земята. Пред очите й избухнаха черни звезди. Чувстваше, че дясната й буза се подува като балон и си помисли: „Ако ме беше ударил един-два сантиметра по-надолу, можеше да ми счупи врата. Май щеше да е най-добре.“Вдигна ръка към носа си и избърса кръвта.
Джонас се обърна към Ренфрю:
— Качи я на коня й и й завържи ръцете отпред. — Погледна Сюзан и я ритна, като я повали на земята. — Ще ме плюеш, значи? Ще оплюваш Елдред Джонас, тъй ли, мръснице?
Рейнолдс беше извадил носната си кърпичка. Джонас я взе, избърса слюнката от лицето си и вбесен, приклекна до Сюзан. Сграбчи косата й и внимателно изтри кърпичката в нея. След това я сграбчи и я изправи на крака. От очите й бликнаха сълзи, но тя запази мълчание.
— Може и да не видя приятеля ти отново, сладка Сю с хубави малки цици, но поне хванах теб, нали така? И ако Диърборн ни създаде проблеми, ще ти го върна двойно. Ще гледам той да узнае.
Усмивката му помръкна и яростно я блъсна така, че почти я събори.
— Сега се качвай на коня и действай по-бързичко, преди да реша да поукрася лицето ти с ножа.
12
Скрит в тревата, ужасен и разплакан, Шийми наблюдаваше как Сюзан се изплю в лицето на Големия ковчег и как той я удари толкова силно, че можеше да я убие. Понечи да й се притече на помощ, но нещо — може би гласът на приятеля му Артър — му подсказа, че така само ще го убият.
Видя как Сюзан се качва на коня. Един от мъжете, когото Шийми беше виждал от време на време в кръчмата, се опита да й помогне, но Сюзан го ритна с върха на ботуша си. Човекът се отдръпна, почервенял като домат.
„Не го ядосвай, Сюзан! — помисли си Шийми. — О, богове, не го прави!“
— Последна възможност — повтори Джонас. — Къде са те и какво се канят да правят?
— Върви по дяволите — отвърна девойката.
— Знам къде ще те намеря, когато се върна! — усмихна се Джонас и се обърна към другия ловец. — Внимателно ли провери всичко?
— Каквото и да са носили, взели са го със себе си — отвърна червенокосият. — Единственото, което са оставили, е това сладко зайче.
Джонас се разсмя и продължи да се хили, докато се качи на седлото.
— Хайде! — извика. — Да тръгваме.
Потеглиха през Лошите треви. Тревата се затвори зад тях, сякаш никога не са били тук… само дето Сюзан я нямаше, също и Капи.
Когато се убеди, че те не възнамеряват да се върнат, Шийми излезе от тревата и в движение си закопча панталоните. Погледна в посоката, накъдето бяха тръгнали Роланд и приятелите му, после натам, накъдето отведоха Сюзан. В коя посока трябваше да тръгне?
След минута размисъл осъзна, че всъщност няма избор. Тревата беше жилава и гъвкава. Пътеката, която Роланд, Алан и добрият Артър Хийт (Шийми продължаваше да си ю спомня с това име и така и щеше да бъде винаги), бяха проправили, отдавна беше изчезнала. Тази, по която се движеха Сюзан и похитителите й, все още можеше да бъде различена. Може би ако я последваше, щеше да помогне на Сюзан.
Първо вървеше бавно, после се затича, когато се уплаши, че могат да се върнат и да го хванат.
13
Кътбърт, който не беше особено търпелив в каквато и да е ситуация, започваше все повече и повече да нервничи, когато утринната светлина се разля наоколо. „Настъпи Жътвен ден — помисли си той — най-сетне е Жътва и ето ни тук с наострени ножове, а няма нищо, което да пожънем!“