Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Виждаш ли момчетата? — попита Рия, гласът й сякаш долиташе до него от голямо разстояние.
— Не! — каза той и му се стори, че и неговият глас също се разнася някъде отдалеч. Очите му бяха приковани в топката. Чувстваше как светлината й прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в съзнанието му. Усещането беше прекрасно, като буен огън в студена нощ.
— Сама е — каза. — Като че ли чака нещо.
— Ах — Рия се протегна над топката — леко замахна с ръце, сякаш я почистваше от праха — и розовата светлина угасна.
Джонас изстена тихо, но въпреки това топката си остана тъмна. Прииска му се да протегне ръце към Рия, да й каже да върне светлината — да я умолява, ако се наложи — и се удържа единствено със силата на волята си. Лека-полека съзнанието му се възвръщаше. Това му припомни, че жестът па Рия не е нищо повече от движенията на куклите в сценките за Пинч и Джили. Топката правеше каквото си поиска, а не каквото пожелае тя.
Междувременно ужасната старица го гледаше и очите й биха проницателни и ясни.
— Какво мислиш, че чака тя? — попита го.
Имаше само едно нещо, което момичето можеше да чака, помисли си Джонас с нарастваща тревога. Момчетата. Тримата кучи сипа с жълто по устата! И щом те не бяха с нея, най-вероятно се намираха някъде пред групата му, затаени и очакване.
В очакване на него. Може би дори чакаха…
— Чуй ме! Ще го кажа само веднъж и ще е най-добре да ми кажеш истината. Знаят ли те за това чудо? Знаят ли трите момчета за Дъгата?
Погледът й се отклони встрани. И това му беше достатъчно за отговор — отчасти. Но не съвсем. Тя твърде дълго беше правила каквото си поиска там горе на своя хълм — крайно време беше да разбере кой е шефът. Отново се наведе и я стисна за рамото. Беше отвратително — като да стискаш оголена кост на още жив човек — но той се насили да я хване здраво. Рия изстена и се дръпна, но той я държеше здраво.
— Кажи ми, дърта кранто! Размърдай си проклетия език!
— Може и да знаят — промърмори тя, — момичето може и да е видяло нещо в нощта, когато беше при мен…олеле, пусни ме, ще ме убиеш!
— Ако се канех да те убивам, отдавна да си умряла! — Той погледна с копнеж към топката, после се намести на седлото, сви длани на фуния около устата си и се провикна: — Клей, задръж така!
Вятърът шептеше в тревата, люлееше я, разгръщаше я и разнасяше сладкия й аромат. Джонас се взря напред в мрака, макар да знаеше, че е напълно безполезно да ги търси. Можеха да бъдат навсякъде и тази вероятност никак не му харесваше.
Насочи се към Клей и Ренфрю. Фермерът изглеждаше нетърпелив.
— Какво има? Скоро ще се съмне. Трябва да побързаме.
— Знаеш ли къде са хижите в Лошите треви?
— Да. Но…
— Да се сещаш за някоя с червена врата?
Ренфрю кимна и посочи на север:
— Тя е на стария Суни. Беше го връхлетяла някаква религиозна лудост — бил сънувал сън, или имал видение, нещо такова. Именно тогава боядиса вратата на колибата в червено. Отиде си преди пет години. — Вече не питаше „защо“, беше видял изписано на лицето на Джонас нещо, което го накара да престане да задава въпроси.
Джонас вдигна ръка, погледна към татуирания на дланта си син ковчег, обърна се и извика Куинт.
— Ти ще си водач — каза му. Рошавите вежди на Куинт се вдигнаха. — Аз?
— Да. Обаче няма да продължавате — планът се променя.
— Какво…
— Слушай ме и недей си отваря устата, освен ако ти кажа нещо, което не ти е ясно. Веднага обръщаш проклетата черна каручка. Разполагаш си хората около нея и поемаш в обратна посока. Присъединяваш се към Ленгил и групата му. Кажи им, че Джонас е наредил да стоите на място, докато той, Рейнолдс и Ренфрю не се върнат. Ясно ли е?
Куинт кимна. Изглеждаше изумен, но не каза нищо.
— Чудесно. Действай. И кажи на вещицата да сложи играчката в калъфа й. — Джонас потри челото си с ръка. Пръстите му никога не бяха треперили, но сега направо се тресяха.
Куинт смушка коня си, но се обърна, когато Джонас го повика.
— Мисля, че онези хлапета от Вътрешността са някъде там. Най-вероятно са пред нас, но ако са изостанали, най-вероятно те причакват.
Куинт нервно огледа тревата, която се издигаше над главата му. Сви устни и се обърна към Джонас.
— Ако ви нападнат, ще се опитат да вземат топката — продължи Елдред. — Чуй ме внимателно — на всеки, който не умре в нейна защита, ще му се прииска да го е сторил! — Посочи към каубоите, които се бяха подредили зад черната каручка. — Кажи им го.