Мечът на Шанара

Убеден, че приятелите му са отишли при портите на града, за да чакат завръщането на принца на Калахорн, Мениън оседла два коня и двамата поеха към Тирзиския път. Нощта беше хладна и безоблачна, а кулите на града се очертаваха ясно на небето. Когато конете стъпиха на моста Сендик, Мениън усети приятния хладен допир на лекия нощен вятър върху пламналото си лице. Тирзиският път беше необичайно тих. Улиците бяха безлюдни, а от подредените от двете му страни къщи не долитаха смях и приятелски разговори. Над обсадения град се беше разпростряло едно осезаемо затишие, една самота, която шепнеше зловещо и кръжеше, чакаше смъртта, спътница на приближаващото сражение. Обзети от тревога, ездачите се носеха през тази зловеща тишина и търсеха някаква утеха в красотата на звездното небе. То сякаш обещаваше хиляди бъдни дни за расите. Високата Външна стена се мержелееше тъмна в далечината, а по парапетите й грееха стотици факли и осветяваха пътя на войниците на Тирзис към дома. Те бяха тръгнали отдавна, помисли си Мениън. Кой знае, може би бяха постигнали по-голям успех, отколкото някой се беше осмелил да се надява. Може би бяха удържали Мърмидън и отблъснали ордите на Северната земя.

Минути по-късно ездачите слязоха от конете си пред огромните порти на гигантската стена. Казармите на Легиона кипяха от трескавата дейност на гарнизона, който се готвеше за предстоящото сражение. На всеки завой имаше групи от войници и Мениън и Шърл доста трудно стигнаха до укреплението на върха на широките стени, където Джанъс Сенпър ги посрещна сърдечно. Нито за миг младият командващ не беше загубвал бдителността си след тръгването на Балинор и слабото му лице беше помръкнало от умора и загриженост. После от тъмнината се появиха Дюрън и Хендъл и се присъединиха към тях. Малко след тях дойде и Дейъл. Малката група стоеше мълчаливо и се взираше в тъмнината на север, към Мърмидън и към Граничния легион. От далечината долитаха приглушени викове и крясъци на сражаващи се мъже. Свежият нощен вятър насмешливо ги пренасяше до напрегнатия слух на онези, които чакаха.

Джанъс им каза, че изпратил пет-шест разузнавачи, за да се опитат да разберат какво става при реката, но никой от тях не се върнал. Според него това било зловещ признак. Няколко пъти решавал самият той да отиде, но всеки път грубоватият Хендъл му припомнял, че е натоварен с отбраната на Тирзис и всеки път той неохотно се съгласявал. Дюрън твърдо реши да отиде да търси приятеля си, ако Балинор не се върне до полунощ. Един елф можеше да премине незабелязан почти при всякакви обстоятелства. Но сега чакаше като останалите, наляган от все по-мрачни предчувствия. Шърл започна да им разказва за непромененото състояние на Паланс Букхана. Но почти никой не й обърна внимание и тя се отказа от непосилната задача да се опитва да отвлича вниманието им от сражението на реката. Чакаха един, после два часа. Шумът се беше позасилил и изглежда боевете се придвижваха към града.