Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Накрая разстроените елфи едва успяха да се проврат през огромната маса от тела и се спуснаха след мистика, който беше свил по друг коридор и за миг изчезна от погледа им. Но стройните елфи бяха много бързи и за секунди скъсиха разстоянието помежду им. Когато завиха зад ъгъла на коридора, отново го видяха. Злото му лице беше почервеняло от гняв, а дясната му ръка висеше отпусната и безпомощна. Дюрън изруга на ум, че не се беше сетил да грабне от някъде някой дълъг лък. Бягащият мъж изведнъж спря пред една от няколкото врати в лявата страна на коридора и напразно се мъчеше да я отвори. Ключалката не поддаваше въпреки неколкократните усилия на мистика да я насили. Опита се още веднъж и хукна към следващата врата надолу по коридора. Дюрън и Дейъл бяха само на няколко ярда от него, когато Стенмин успя да я отвори и изчезна в стаята, като затръшна силно вратата. Само след няколко секунди братята елфи се озоваха пред нея. Разбраха, че е заключена отвътре. Опитаха се да изкъртят желязната ключалка с мечовете си. Но тя беше здраво захваната и това им отне няколко безкрайни минути. Когато най-после успяха и нахлуха в стаята, тя беше празна.
Мениън Лий стоеше мълчаливо пред портите на замъка на Букхана, докато Балинор разговаряше тихо с няколко командващи на Граничния легион. Шърл беше до него, стиснала здраво ръката му, а младежкото й лице изглеждаше угрижено на лунната светлина. Мениън я погледна, усмихна й се успокоително и я притисна до себе си. Извън Външните стени на град Тирзис две дивизии на мобилизирания Граничен легион чакаха търпеливо командващите си, които щяха да ги поведат в бой срещу страховитата армия на Северната земя. Огромната нашественическа сила се беше придвижила до северния бряг на придошлата река Мърмидън и дори започваше да я прекосява. Ако Легионът успееше да задържи южния бряг, дори само за няколко дни, това щеше да даде възможност на армиите на елфите да се мобилизирате да им дойдат на помощ. Време, мислеше си горчиво Мениън, единственото, от което се нуждаеха в момента, беше малко повече време. Засега обаче те не разполагаха с него. Граничният легион беше свикан веднага, след като Балинор отново пое командването му. Но през това време напредващата армия на Северната земя вече беше стигнала до Мърмидън и се готвеше да я пресече.
Сега крал на Калахорн беше Балинор, макар че това изобщо не беше повод за тържество. Брат му беше изпаднал в кома, омаломощен и на крачка от смъртта. Най-добрите лекари на Тирзис го бяха подложили на най-щателни изследвания, за да установят причината за нерационалното му поведение. Не след дълго заключиха, че от доста време му е давано силно действащо лекарство, което постепенно намалявало съпротивителните сили и умствената му дейност и, в крайна сметка, го беше превърнало в безмозъчна кукла. Накрая дозата била увеличена толкова много, че мозъкът и тялото му не можели да я понесат нито физически, нито психически. Така той бил доведен до истинска лудост.
Балинор изслуша заключенията им без да каже дума. Час преди това беше открил баща си в изолирана стая в северната кула на замъка на рода Букхана. Старият крал беше умрял няколко дни преди това. От доклада на лекарите стана ясно, че той бил системно тровен. Стенмин не допускал никой до стаята му. Единствените, които имали достъп, били той и вече разцентрования Паланс. Така че не е имало никакъв проблем смъртта на Рул Букхана да бъде запазена в тайна. Ако мистикът беше успял да убие Балинор, много лесно щеше да убеди Паланс да отвори вратите на града за армиите на Господаря на магиите и по този начин да гарантира унищожаването на Тирзис. В един момент той беше почти успял, и все още не беше късно да го направи. Стенмин се беше изплъзнал от братята елфи и сега се криеше някъде в града.
Сега бъдещето на Южната земя беше буквално в ръцете на принца на Калахорн. Хората на Тирзис гледаха на рода Букхана като на управници, които заслужават доверие и които управляват умело. Под командването на Балинор Граничният легион действаше като истинска бойна машина. Сега огромният човек от границата беше последният останал жив от фамилията Букхана и всички — кои съзнателно, кои несъзнателно, гледаха на него като на човека, който ще ги поведе в бой. Ако нещо му се случеше, Легионът щеше да загуби най-добрия ся командващ и последен представител на рода Букхана. Малцината, които разбираха много добре сериозността на положението, си даваха сметка, че Тирзис трябваше да бъде задържан срещу настъпващата армия на Северната земя. В противен случай Южната земя щеше да бъде загубена и щеше да бъде вбит клин между армиите на елфите и на джуджетата. Аланон ги беше предупредил, че ако това стане. Господарят на магиите ще победи. Тирзис беше ключът към успеха или провала, а Балинор беше ключът към Тирзис.