Мечът на Шанара

Изведнъж огромна бойна част от кавалерия и пехота се появи от тъмнината почти точно пред скалата. Войниците се мъкнеха, олюлявайки се в нестройни редици, по широкото каменно укрепление, което водеше към града. Приближили се бяха почти незабелязано. Всички, които стояха на върха на Външната стена, се обезпокоиха силно от ненадейната им поява. Джанъс Сенпър се втурна разтревожен към механизма, който крепеше железните приспособления на огромните порти. Опасяваше се, че врагът някак е успял да обходи във фланг Балинор. Но Хендъл безмълвно го спря. Разбрал беше какво става преди другите да се досетят. Джуджето се наведе над ръба на стената, извика силно надолу нещо на собствения си език. Почти веднага му отговориха. Кимна мрачно на останалите и посочи към високия ездач, който се движеше в края на дългата колона. В слабата светлина на луната покритото с прах лице на Балинор се вдигна. Мрачната му физиономия потвърди подозренията им в момента, в който го познаха. Граничният легион не беше успял да задържи Мърмидън и армията на Господаря на магиите се придвижваше към Тирзис.

Наближаваше полунощ, когато останалите петима от тръгналата от Кълхейвън група, се събраха в малка уединена трапезария в семейния дом на Букхана, за да вечерят набързо. Продължителната следобедна и вечерна битка за задържането на Мърмидън срещу силите на Северната земя беше загубена, въпреки че броят на дадените от страна на врага жертви беше ужасяващ. До определен момент изглеждаше, че войниците ветерани на Граничния легион няма да позволят на нагазилите в Мърмидън войници на Северната земя да завземат южния бряг на бързата река. Но враговете бяха хиляди и хиляди и в момента, в който паднеха стотици, прииждаха нови хиляди. Кавалерията на Актън се носеше със светкавична бързина по краищата на легиона и осуетяваше всеки опит на врага да обходи във фланг окопаните войници от пехотата. Бързите настъпления в центъра на редиците на хората от Северната земя отнеха живота на стотици троли и гноми. Това беше най-ужасната касапница, която Балинор беше виждал някога и постепенно Мърмидън започна да променя цвета си от кръвта на ранените и умиращите. Но те не се отказваха и продължаваха да се опитват да прекосят реката — опитваха се, сякаш бяха безмозъчни същества без чувства, без разум, без присъщото на човека чувство на страх. Властта на Господаря на магиите беше поробила колективния мозък на простосмъртните от огромната армия. Смъртта за тях нямаше никакво значение. Голяма група от освирепели скални троли проби най-десния край на отбранителната линия на Легиона. Загинаха до един. Но тази тактика принуди войниците на Тирзис да скъсят левия си фланг. Накрая армията на Северната земя прекоси реката.