Мечът на Шанара

Хендъл, който седеше замислен срещу Балинор на отсрещната страна на масата, си спомни зловещото чувство, което беше изпитал в по-ранните часове на деня, когато проверяваха с Джанъс Сенпър укрепленията на големия град. Безспорно Външната стена беше страхотна бариера, но нещо не беше наред. Не успя да определи какво точно предизвика безпокойството му, но дори и сега, в уединението на трапезарията и в топлото обкръжение на приятелите си, не можеше да се отърси от натрапчивото чувство, че нещо от жизнено важно значение беше недогледано по време на подготовката за продължителната обсада, която предстоеше.

Мислено обиколи отбранителните линии, които опасваха града, В края на скалата хората на Тирзис бяха издигнали нисък вал, който да не позволява на врага да заеме позиции на платото. Ако станеше невъзможно армията на Северната земя да бъде задържана върху поляните пред скалата, тогава Граничният легион щеше да отстъпи в същинския град и да разчита на огромната Външна стена, която да спре настъплението на врага. Достъпът до Тирзис от задната страна беше прорязан от отвесните скали, които се издигаха на стотици фута височина точно зад района на двореца. Те приличаха на гладки листове от скална повърхност, без обичайните издатини и процепи, които позволяват изкачване по скалата. Отбранителните линии около Тирзис щяха да бъдат непревземаеми. Въпреки това нещо човъркаше Хендъл.

За момент мислите му се отплеснаха към родната земя — към Кълхейвън и семейството му, което не беше виждал седмици наред. Никога не беше прекарвал много време с тях Целият му живот беше преминал в безкрайни гранични войни в Анар. Липсваха му горите и зеленината, която идваше с пролетта и лятото. Изведнъж се почуди как е допуснал толкова дълго да не се отбие до дома си. Може би никога вече няма да се върне. Мисълта се стрелна в мозъка му и изчезна. Нямаше време за самосъжаление.

Дюрън и Дейъл разговаряха с Балинор, а мислите им летяха към Западната земя. И Дейъл, като Хендъл, си мислеше за дома. Страхуваше се от предстоящото сражение, но потискаше страха, окуражен от присъствието на останалите и решен да се противопоставя твърдо като тях на армията, която беше дошла да ги унищожи. Мислеше си мълчаливо за Линлис, за свенливото й, мило лице, което се беше запечатало в съзнанието му. Ще се бие за нейната сигурност, както и за собствената си. Дюрън изучаваше брат ся. Когато забеляза усмивката му разбра, без да е нужно да го пита, че младежът мисли за любимото момиче, за което щеше да се жени. Нищо не беше толкова важно за Дюрън, както безопасността на Дейъл. Още от самото начало си постави за цел да е наблизо до брат си и да го защитава Няколко пътя по време на дългото им пътуване до Паранор те насмалко не загубиха живота си. Утрешният ден щеше да бъде още по-опасен и отново Дюрън щеше да бди над брат си.