Мечът на Шанара

В началото появата на слънцето бе приятна гледка. Топлите му лъчи проникнаха през омразния мрак, който се беше впил и не се откъсваше от голата гръд на земята, и прогонваха останалия след отшумялата буря студ. Ставаше все по-топло и по-топло и пейзажът отново започна да се променя. Потоците, които се стичаха по изровените от силния дъжд лъкатушещи дерета, започнаха да се загряват и да отделят пара, която се зарея нависоко в горещото небе. Въздухът се навлажни неимоверно много и всичко наоколо се накваси в нова, още по-неприятна влага. Малкото растителен свят, който се беше появил след унищожителната буря, повехна и клюмна безжизнено, покосен от яркостта на животворното слънце, задушен от непоносимата жега, която проникна в сивкавата мъгла. Изложената на горещите лъчи на слънцето кална земя скоро се изсуши и се превърна в напукана спечена глина, която не можеше да дава живот. Ручеите, езерата и локвите бързо пресъхнаха и почти веднага изчезнаха. Повърхността на огромните купчини от камъни, разпръснати по засъхналата земя, бързо погълна парещата жега като желязо, поставено в живи въглени. Бавно, неумолимо, почвата пак стана такава, каквато беше преди дъжда — сухо голо парче земя, лишено от живот, безмълвно и отблъскващо под необятното безоблачно небе. Единственото движение беше бавният дьго-образен ход на неостаряващото, безразлично слънце, което следваше вечния си път от изток на запад и превръщаше дните в години, а годините във векове.

Три приведени фигури се подадоха предпазливо изпод убежището на каменната ниша, издълбана в повърхността на едно от безбройните, безлични възвишения. Схванатите им тела се изправиха бавно, а очите им се взряха мрачно в непрогледната стена от мъгла. Останаха доста дълго така, втренчили погледи в просналата се а безкрая умираща земя, едно противно гробище на купчини пръст върху тленните останки на всички, които бяха дръзвали да прекрачат забраненото кралство. Цареше абсолютна тишина, която се процеждаше зловещо през мъгливата сивота, провесила безмълвното си предупреждение за смърт в съзнанието на трите живи същества. Те стояха неспокойни и нащрек, приковали погледи в пустошта, която ги заобикаляше.