Мечът на Шанара

Джанъс Сенпър беше изпълнил задължението си да осигури зашитата на града. След като Мениън го остави пред портите на Тирзис, той потърси командващите на Легиона Фандуик и Гинисън. Те събраха тайно най-важните членове на разпуснатия легион и след бърза и безшумна атака превзеха градските порти и казармите. Бързо се придвижиха към двореца, завзеха го почти без съпротива, и накрая целият град около замъка на фамилията Букхана и ограждащите го градини бяха отново в ръцете им. Докато чакаха до самия палат знак от Мениън, тримата командващи и последователите им чуха виковете за убийството. Уплашиха се, че се е случило най-лошото, втурнаха се към вратите и си пробиха път точно, когато Балинор щеше да залови бягащия Стенмин. По време на краткотрайния бунт почти никой не беше убит. Някои от привържениците на Паланс бяха затворени, а други по собствено желание се присъединиха към предишните си части в Легиона. От петте дивизии на легиона две вече бяха отново сформирани, а до залез слънце и другите три щяха да бъдат мобилизирани и въоръжени. Но разузнавачи от града бяха съобщили на Балинор, че армията на Северната земя е стигнала до Мърмидън. Посъветваха го моментално да се намеси, за да й попречи да прекоси реката.

Обезпокоени Хендъл и братята елфи се запътиха към дясната страна на стълбището на замъка. На лицата им бяха изписани различни чувства. Както винаги джуджето изглеждаше непоколебимо, а застаряващото му лице ставаше неумолимо, когато от време на време хвърляше по някой поглед на планинеца и на красивата му възлюбена. Дюрън изглеждаше състарен, красивите му черти на елф бяха помръкнали от това, което знаеше, че ще се случи. Дейъл пък, който беше не по-малко угрижен от брат си, беше лепнал на лицето си безгрижна усмивка. Мениън отново погледна Балинор и командващите на легиона. Едрият Гинисън, с изумително червена коса и яки ръце. Фандуик, в напреднала възраст и с посребряла коса, с увиснали бели мустаци и намръщен. Средният на ръст Актън, с обикновена външност, но който нямаше равен на себе си като командващ кавалерията Високият и широкоплещест Месалин, почти арогантен с нехайното са поклащане на пети, докато Балинор говореше И накрая Джанъс Сенпър, който неотдавна беше произведен в командващ титуляр — признание за храброто му поведение при отбраната на Керн и за безценната му роля за връщането на Тирзис в ръцете на Балинор и на Легиона. Мениън доста дълго ги изучава внимателно, сякаш преценката, която си правеше от външния им вид, можеше да го увери в качествата им. После Балинор се обърна и го доближи, като махна на Хендъл и на братята елфи също да се присъединят към тях.