20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— И той ще ни направи херцози и перове — прибави Портос и очите му засвяткаха от радост въпреки невероятността на това бъдеще.
— Или ще ни забрави — каза д’Артанян.
— О! — извика Портос.
— Такова нещо се е случвало, приятелю Портос. Струва ми се, че едно време ние направихме на кралицата Ана Австрийска услуга, която не отстъпва много на тая, която искаме да направим днес на Чарлз I; а това не попречи на кралицата Ана Австрийска да ни забрави цели Двадесет години.
— И все пак, д’Артанян, съжалявате ли, че сте й направили услуга? — попита Атос.
— Не, бога ми! — отвърна д’Артанян. — Дори си признавам, че в минути на най-лошо настроение намирах утешение в тоя спомен.
— Ето виждате, д’Артанян, че господарите са често неблагодарни, но бог — никога.
— Знаете ли, Атос — забеляза д’Артанян, — струва ми се, че ако срещнехте дявола на земята, вие бихте се изхитрили да го заведете със себе си на небето.
— И така? … — продължи Атос и протегна ръка на д’Артанян.
— И така, решено — каза д’Артанян. — Намирам, че Англия е прелестна страна, и оставам в нея, но при едно условие.
— Какво?
— Няма да ме принуждавате да уча английски.
— Сега, приятелю мой — каза Атос тържествуващ, — кълна ви се във всевиждащия бог и в неопетненото си име, че вярвам в една сила, която бди над нас, а така също се надявам, че ще се видим отново четиримата във Франция.
— Амин — рече д’Артанян. — Но признавам си, че съм убеден в противното.
— Ах, тоя мил д’Артанян! — забеляза Арамис. — Сред нас той е опозицията на парламентите, които винаги казват „не“, а вършат „да“.
— И през това време спасяват отечеството — прибави Атос.
— Е, сега, когато всичко е решено — се обади Портос, като си потриваше ръцете, — време е да помислим и за обеда! Струва ми се, че в най-критичните положения на живота ни не сме оставали без обяд.
— А, да, седнали сте да говорите за обяд в страна, където за най-големи деликатеси се смятат вареното овнешко и бирата! Кой дявол ви е домъкнал в такава страна, Атос? Ах, извинете — усмихнато прибави той, — забравих, че не сте вече Атос. Но няма значение, да видим вашия план за обяд, Портос.
— Моя план?
— Да, имате ли някакъв план?
— Не, гладен съм, и туйто.
— Ай да му се не види, ако е само това, й аз съм гладен! Но не е достатъчно да бъдем гладни, трябва да намерим нещо за ядене, освен ако не искаме да пасем трева като конете ни …
— Ах! — се обади Арамис, който повече от Атос беше
привързан към земното. — Помните ли какви хубави стрйди ядохме в Парпайо?
— А печените бутове от овни, отглеждани край солните! — прибави Портос, като се облизваше. — Но нали с нас е Мускетон — каза д’Артанян, — който тъй ви подслаждаше живота в Шантии? — Наистина, Мускетон е с нас — съгласи се Портос, — откак е домоуправител, стана много тромав; все пак да го повикаме. И за да го предразположи, той извика:
— Ей, Мустон!
Мустон се появи; той имаше много жалък вид.
— Какво ви е, драги господин Мустон? — попита д’Артанян. — Да не сте болен?
— Много съм гладен, господине — отговори Мускетон.
— Е добре, точно за това ви повикахме, драги господин Мустон. Не бихте ли могли да уловите с примка няколко такива хубави зайци и възхитителни яребици, от които правехте фрикасета и яхнии в странноприемницата … ей богу, не си спомням вече името й.
— В странноприемницата … — повтори Портос. — Ей богу, и аз не си спомням името й.
— Не е важно. И с помощта на ласо да уловите няколко от тия бутилки старо бургундско вино, които толкова бързо излекуваха господаря ви от навяхването му?
— Уви, господине! — отвърна Мускетон. — Страхувам се, че всичко това е голяма рядкост в тая ужасна страна, и мисля, че ще е по-добре да потърсим гостоприемство при собственика на една къщичка, която се вижда от края на гората.
— Как? Тук наблизо има къща? — попита д’Артанян.
— Да, господине — отговори Мускетон.
— Е, така да бъде, приятелю, да отидем да потърсим обяд у собственика на тая къща. Господа, какво мислите за това? Не намирате ли, че съветът на господин Мустон е разумен?
— А ако собственикът е пуритан? — запита Арамис.
— Толкова по-добре, дявол да го вземе! — отговори д’Артанян. — Ако е пуритан, ще му съобщим за залавянето
на краля и в чест на това събитие той ще ни нахрани с белите си кокошки.
— Но ако е роялист? — забеляза Портос.
— В такъв случай ще вземем траурен вид и Ще оскубем черните му кокошки.
— Вие сте много щастлив — каза Атос, като се усмихна неволно на остроумието на непадащия духом гасконец, защото гледате на всичко със смях.