20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
извикам, за да предупредя краля, но не успях. Почувствувах удар, сякаш къщата се строполи на главата ми, и паднах в безсъзнание.
— Добър и честен англичанин! Верен служител! — каза
Атос.
— Когато се свестих, лежах на същото място. Довлякох се до двора; кралят и конвоят му бяха заминали. Употребих цял час може би, за да се домъкна до тука; но силите ме напуснаха и аз припаднах за втори път.
— А как се чувствувате сега? — попита Атос.
— Много зле — отговори раненият.
— Можем ли да ви помогнем с нещо?
— Помогнете ми да легна в кревата. Може би това ще
ме облекчи.
— Има ли кой да се грижи за вас?
— Жена ми е в Дъръм и я чакам всеки момент. Но вие самите нямате ли нужда от нещо? Не желаете ли нещо?
— Ние Дойдохме тук с намерението да ви поискаме нещо за ядене.
— Уви! Те взеха всичко, едно късче хляб не остана в
къщата.
— Чувате ли, д’Артанян? — каза Атос. — Трябва да потърсим обяд на друго място.
— Сега ми е все едно — рече д’Артанян. — Мина ми
гладът.
— Бога ми, и на мене също — се обади Портос.
Те пренесоха ранения на кревата и повикаха Гримо, който му превърза раната. Докато служеше на четиримата приятели, той беше имал толкова случаи да прави карпии и компреси, че придоби вече известен опит в хирургията.
През това време бегълците се върнаха в първата стая и почнаха да се съвещават.
— Сега знаем какво да правим — каза Арамис. — Кралят и конвоят му са минали оттук. Трябва да тръгнем е противоположната страна. Така ли е, Атос? Атос не отговори; той мислеше.
— Да — рече Портос, — в противоположната. — Ако вървим след отряда, няма да намерим нищо за ядене и в края на краищата ще умрем от глад. Каква проклета страна е тая Англия! За първи път в живота си оставам без обяд, а най-много обичам обеда.
— Как мислите, д’Артанян? — попита Атос. — Съгласен сте с мнението на Арамис?
— Съвсем не — отговори д’Артанян. — Обратното, аз съм на противното мнение.
— Как, вие искате да вървим след отряда? — каза платеният Портос.
— Не, да вървим заедно с него. Очите на Атос светнаха от радост.
— Заедно с отряда! — извика Арамис.
— Оставете д’Артанян да се изкаже: вие знаете, че той е добър съветник — рече Атос.
— Без съмнение — продължи д’Артанян — трябва да вървим там, където няма да ни търсят. А сигурно на никого няма да хрумне да ни търси между пуританите; следователно да отидем при пуританите.
— Добре, приятелю, добре, великолепен съвет! — каза Атос. — Тъкмо се канех да го дам, но вие ме изпреварихте.
— Значи вие сте съгласен с това? — попита Арамис.
— Да. Те ще мислят, че ще се помъчим да напуснем Англия, и ще ни търсят по пристанищата; през това време ние ще пристигнем с краля в Лондон, а там няма да ни намерят; сред един милион хора не е мъчно да се скрием. Без да смятаме — продължи Атос, като хвърли поглед на Арамис — възможностите, които ни предлага това пътуване.
— Да, разбирам — каза Арамис.
— Аз пък не разбирам — обади се Портос, — но няма значение. Щом д’Артанян и Атос са на това мнение, сигурно това е най-доброто средство.
— Но това няма ли да се види подозрително на полковник Харисън? — попита Арамис.
— Е, пусто опустяло! — отвърна д’Артанян. — Точно на него и разчитам. Полковник Харисън е наш приятел. Ние го видяхме два пъти при генерал Кромуел. Той знае, че ние сме изпратени от самия Мазарини, и ще гледа на нас като на братя. При това е син на месар, нали? Е, Портос Ще му покаже как се убива вол с един удар на юмрука, а аз — как се сваля бик, като се улови за рогата. С това Ще спечелим доверието му.
Атос се усмихна.
— Вие сте най-добрият другар, когото съм срещал, д’Артанян — каза той и протегна ръка на гасконеца. — Много се радвам, че ви намерих отново, мили сине.