Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Тънките й вежди леко се свъсиха.
— И да изчакам, няма да има полза. Аз съм сигурна в това, което ви казах.
— Говорихте ли с Грег?
— Да, но той смята, че ще размисля. Говорих с него между Коледа и Нова година.
Донесоха им ябълковия пай и кафето. Робърт поръча два коняка „Курвоазие“. Накрая ще се омъжи за Грег, помисли си той.
— Мога ли да ви задам един личен въпрос? — попита Джени.
— Моля.
— Жена ли беше причината да напуснете Ню Йорк?
Робърт я погледна. Нито един мускул не беше трепнал по лицето му.
— Не. Имах неприятности в службата. Освен това щяха да събарят сградата, в която живеех.
Тя не го попита нищо повече. Робърт усети, че не му е повярвала. Изпиха си коняка мълчаливо.
— Ще си вървим ли?
— Да, разбира се. — Робърт се огледа за келнера.
Подписа чека на вратата и се върна на масата, за да остави бакшиш.
Момичето си обуваше ботушите пред гардероба. Робърт й помогна да си облече палтото.
— Хайде да се поразходим с колата — каза тя.
— Добре — съгласи се той изненадан. — С вашата кола или с моята?
— С вашата.
Настроението й го озадачи. Видя колата й в паркинга на ресторанта. Отвори вратата на своя олдсмобил с подвижен капак — бяха го купили с Ники една година преди да се разделят, но сега тя нямаше претенции към него. Ралф Юрген имаше две коли.
— Къде искате да отидем? — попита той.
— Все ми е едно.
Снегът беше изчистен само от големите магистрали, а по тях нямаше нищо интересно. Пусна отоплението на най-силно, защото тя се беше свила, загърната в палтото си. Гледаше право пред себе си. Той реши, че няма да прави усилия да поведе разговор, но след няколко минути започна да се чувствува неловко. Откъде й беше хрумнало да се разкарват по пътищата точно сега, когато суграшицата беше преминала в ситен студен дъжд — при това съвършено безцелно? Какво целеше — да го накара да спре колата на някое тъмно място и да се опита да се нахвърли върху нея? Едно разумно момиче не би поискало от мъж, който се е проявил като маниак, да я разхожда с колата си. Изведнъж се почувствува нещастен и потиснат.
— Времето не е за разходки с кола — каза той и спря при една бензиностанция. — Какво ще кажете да се върнем? — Обърна и потегли обратно към ресторанта.
— Времето не ми пречи. Понякога изпитвам нужда от движение, просто от движение, все едно в каква посока. — Продължаваше да гледа право пред себе си. — В такива моменти излизам и се разхождам с часове.
Ядът и неприязънта му постепенно изчезнаха. Момичето изобщо не мислеше за него. Беше изцяло погълната от собствените си мисли. Неусетно Робърт започна да я чувствува близка. Самият той често изпадаше в подобни настроения — „загубваше връзка с действителността“, както се бе изразила Ники.
Стигнаха паркинга на ресторанта и момичето отвори вратата веднага щом колата спря. Той излезе заедно с нея.
— Ще се оправите ли сама до вас? Имате ли достатъчно бензин?
— Да, да, разбира се. — Гласът й прозвуча тъжно и объркано.
Робърт беше разочарован от завършека на вечерта. Искаше тя да е весела и бъбрива, смяташе, че ще изпият още по един коняк и ще останат на масата докъм единадесет. Сега беше едва десет часът.
— Благодаря ви за приятната вечер — каза той.
Изглежда, не го беше чула. Влезе в колата си.
— Джени, съжалявам, ако съм ви обидил с нещо. Може би не трябваше да казвам нищо за Грег. Не е моя работа.
— Не, то засяга само мен — каза тя. — Не сте ме обидили, честна дума. Просто има дни, когато не мога да разговарям. Знам, че е ужасно, но какво да направя?
Робърт се усмихна.
— Това не ме смущава.
— Ще ми дойдете ли на гости някоя вечер?
— Защо не? Тъкмо ще ме запознаете с Грег. Ще ме представите за приятел на Рита.
— С Грег ще се видим чак на двадесети януари. Така сме се разбрали. Тогава му е рожденият ден.
— Значи ще се видим след това.
— А защо не другата седмица? — попита тя, усмихвайки се срамежливо и някак неудържимо. — Защо не в понеделник? Или неделя? Бива ме да готвя, ще видите.
Имал бе възможност да се убеди. Робърт не искаше да ходи у тях, когато е сама. Изведнъж видя поведението на момичето в друга светлина.
— Бих предпочел да не е сега. Нека мине двадесети януари — каза той с усилие, но твърдо.
— Не бъдете толкова упорит. Каня ви в края на краищата. Толкова ли сте зает?
— Не, не съм толкова зает.
— Тогава елате на вечеря в неделя. Към пет часа. Следобед ще ходя на ски с една приятелка, но ще се върна най-късно в четири часа. Вие карате ли ски?
— Едно време карах, но сега нямам ски.
— Там можете да вземете под наем. Елате с нас в неделя. Знаете ли къде е Вареквил?