Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Някой е убил слугата ти в обора, убил е и конете ми и е унищожил стоката и каруците — каза Ру.
Внезапно вик разцепи нощта и Ру затича покрай ханджията преди Дънкан да може да реагира. Буквално влетя през вратата на хана, блъсна се силно в една маса и затича нагоре. Стигна до стаята, която споделяха с Дънкан, и влетя с вдигнат меч.
И замръзна на място. Дънкан се изкачи по стълбите след него, погледна над рамото му и изпъшка:
— По дяволите!
Джийн и Бетси лежаха голи на двата сламеника, празните им погледи показаха на мъжете, че са мъртви, още преди да забележат тъмните кървави струйки, стичащи се от прерязаните им гърла. Някой се бе промъкнал през прозореца, беше изненадал двете жени и безжалостно ги бе заклал. Ру осъзна, че стъпва в нещо лепкаво и топло, и разбра, че те сигурно са тръгнали към вратата, след като двамата с Дънкан бяха хукнали навън, и са умрели преди да разберат, че някой е влязъл през прозореца.
Загледа се и видя, че дрехите му са разхвърляни из стаята. Бързо ги претърси, погледна Дънкан и каза точно когато ханджията пристигна:
— Взели са и златото.
Дънкан имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне. Облегна се на рамката на вратата и рече за трети път:
— По дяволите!
Констабълът от Градската стража очевидно бързаше да свърши с разследването. Погледна убитите коне и мъртвото конярче, влезе в хана да огледа убитите келнерки, а после зададе няколко въпроса на Ру и Дънкан. Очевидно му беше ясно, че е работа на Шегаджиите и това щеше да бъде докладвано като поредното „неразкрито престъпление“. Осъждането на престъпник беше рядко явление в град с размерите на столицата на Западните владения и обикновено ставаше само ако хванеха някого на местопрестъплението или имаше доказателства за очевидна вина. Констабълът ги посъветва да съобщят за всичко, което би спомогнало за разкриване на престъплението, в канцеларията на Градската стража в двореца.
Ханджията беше смазан от смъртта на конярчето и жените и бе ясно, че го е страх да не го постигне същата участ. Помоли настоятелно Ру и Дънкан да напуснат хана му още призори и се барикадира в стаята си.
Когато изгряха първите слънчеви лъчи, Ру и Дънкан, излязоха от „Седемте цветя“.
— Сега какво? — попита Дънкан.
— Не знам — отвърна Ру. Пое дъх, огледа се и забеляза на отсрещния тротоар позната фигура. Облегнат на стената, кльощавият изнудвач от предния ден ги наблюдаваше мълчаливо. Ру пресече улицата и тъкмо да стисне мъжа за гушата, когато той каза:
— Спокойно, чужденецо, ако не искаш приятелите ми да те застрелят.
Дънкан дотича и задържа Ру навреме. Ру се огледа. На съседния покрив мъж бе сложил стрела на опънатата тетива и се бе прицелил в тях. Слабият мъж рече:
— Мисля, че вече разбрахте от какви беди можем да ви защитаваме, нали?
— Ако бях сигурен, че има възможност братовчед ми да не бъде уцелен от стрела по време на спора ни — ядосано каза Ру, — щях да ти срежа черния дроб още тук.
— Бих искал да опиташ — каза кльощавият. — Вчера ме изненада, но това няма да се случи повече. — Той се усмихна, но в усмивката му нямаше нищо весело. — Освен това в действията ни няма нищо лично, момче. Това е само бизнес. Следващия път, когато дойдеш по търговия в Крондор, остави на тези, които могат да ти помогнат… наистина да го направят.
— Защо уби момчето и двете жени? — попита Ру.
— Да убия някого? Аз? Не знам за какво говориш — каза мъжът. — Питай когото поискаш и ще ти кажат, че Сам Танерсън цяла нощ е играл покийр в кръчмата на Мама Джамила в Бедняшкия квартал. Някой ги е убил, така ли?
Той махна на хората си и преди да си тръгне, допълни:
— Когато си готов да опиташ отново с търговията, поразпитай. Не е трудно да се открие Сам Танерсън. Той винаги ще ти помогне. — И изчезна зад ъгъла.
— Защо убиха момичетата и слугата? — попита Ру след минута.
— Предполагам — обади се Дънкан, — защото бяхме много неотстъпчиви. Искали са всеки да разбере какво ще стане, ако някой търгува с нас.
— Досега съм се чувствал толкова безпомощен само веднъж в живота си — каза Ру. — И това беше, когато щяха да ме бесят.
Дънкан знаеше историята за Ру и приятеля му Ерик — как били спасени от ешафода след фалшивото бесене.
— Е, сега може и да не сме мъртви, но какво правим по-нататък?
— Ще започнем отново — каза Ру. — Какво друго?
Замисли се и добави:
— Но първо ще отидем до службата на Градската стража в двореца.
— Защо?
— За да им кажем, че знаем името на човека, който стои зад това — Сам Танерсън.
— Мислиш, че това е истинското му име ли?
— Може би не — отвърна Ру. — Но е едно от имената, които използва и ще използва и занапред.