Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Халифа хвърлил мрежата и като я издърпал, в нея — риба моруна, голяма като овен! Отнесъл я при маймуната и тя му рекла:
— Донеси малко свежа трева! Сложи половината в кошницата, сложи рибата върху нея и я покрий с останалата! Иди в град Багдад! И преди да стигнеш до пазара на сарафите, не говори с никого, каквото и да те запитат! В дъното на пазара ще видиш сарафницата на моя господар, евреина Абус Саадат, той е шейх на сарафите! Седи в кресло с възглавница зад гърба, пред него — два сандъка — единият е за злато, а другият — за сребро, около него — слуги, роби и неволници! — и маймуната му заръчала какво да говори и да прави.
Той я изслушал и рекъл:
— А тези нещастници, другите маймуни, какво да ги правя?
— Пусни и тях, и мене в реката!
Халифа отвързал маймуните и ги оставил да скочат в реката. Сам той взел рибата, измил я, сложил отдолу зелена трева, покрил я отгоре и я понесъл на рамо, като си пеел следната песничка:
Влязъл Халифа в Багдад, а хората му подвиквали:
— Хей, Халифа? Как е днес уловът? Кажи де, защо мълчиш? Какво ти става, Халифа?
Той не погледнал към никого. Стигнал пазара на сарафите. Забелязал евреина, който вдигнал поглед към него, познал го и рекъл:
— Поздрави от мен, Халифа! Казвай какво ти трябва! Ако някой те е обидил — кажи ми! Аз ще те придружа при валията и той ще вземе от него дължимото!
— Кълна се в живота на главата ти, предводителю на евреите, няма такова нещо! — отговорил Халифа. — Никой не ме е обиждал, но аз днес хвърлих мрежата в река Тигър на твой късмет и улових ей тази риба!
Той отворил кошницата и поставил рибата пред евреина. Евреинът много я харесал и възкликнал:
— Кълна се в Тората, вчера както спях, видях насън Девата, която ми каза: „Пратих ти хубав дар, Абус Саадат!“ Сигурно е тази риба! А виждал ли я е някой друг?
— Не, кълна се в Аллаха, никой освен тебе не я е виждал! — възкликнал Халифа.
Тогава евреинът наредил на един от слугите си:
— Вземи тази риба, отнеси я у дома — нека Суадар я приготви и изпържи, докато си свърша тук работата!
— Иди, момче, нека стопанката я изпържи! — добавил Халифа.
Слугата взел рибата и я понесъл към дома на евреина. Абус Саадат протегнал един динар към Халифа и му казал:
— Вземи това, Халифа, да нахраниш челядта си!
— Хвала на властника над властниците! — възкликнал Халифа. И сякаш не бил виждал през живота си злато, взел динара, тръгнал си, после изведнъж се сетил за съвета на маймуната, върнал се, хвърлил динара и възкликнал: — Вземи си златото и ми върни рибата! Не искам да ставам посмешище за хората!
Евреинът помислил, че се шегува, но добавил още два динара към първия, обаче Халифа рекъл:
— Давай си ми рибата и стига майтапи! Нима не знаеш каква цена се плаща за такава риба!
Протегнал евреинът още два динара и рекъл:
— Вземи тези пет динара за рибата и не бъди алчен!
Взел Халифа парите и си тръгнал, като се радвал на златото, но изведнъж си спомнил съвета на маймуната. Върнал се при евреина и му хвърлил обратно златото:
— Какво ти става, Халифа, какво още ти трябва? — запитал го той. — Да не би да искаш динарите си в дирхами?
— Не искам нито динари, нито дирхами! — креснал Халифа. — Искам да ми върнеш рибата!
— Рибарю — разсърдил се евреинът. — Ти ми донесе риба, която и динар не струва, аз ти дадох за нея пет динара, а ти все си недоволен! Кажи ми за колко я продаваш!
— Не я продавам нито за злато, нито за сребро! — отговорил Халифа. — Ще я дам само за две думи, които ще ми кажеш!
Очите се обърнали на евреина, дъхът му спрял, той заскърцал със зъби и рекъл:
— Мюсюлманско изчадие! Нима искаш да се разделя с вярата си заради твоята риба!
— Само две твои думи ще ме задоволят! — рекъл Халифа.
— Струва ми се, че ти искаш да приема исляма?…