Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Дай Шан - рече кралицата и му кимна. Рамзин, застанал малко зад нея, му махна с ръка. Изтрещя гръм. Нямаше дъжд, а и Лан не очакваше да завали, въпреки многото влага във въздуха. - Ранен ли сте? Ще пратя за някой от Лечителите.
- Те са нужни другаде - отвърна Лан, докато стражите й му отдаваха чест. Всеки от мъжете носеше зелен табард над гръдната броня, с Червения кон, извезан на него, и на всяка пика се вееше червена и зелена лента. Шлемовете им имаха стоманени решетки пред лицето, за разлика от широкия, открит отпред малкиерски шлем на Лан. - Може ли да ви отнема лорд Балдер за малко, ваше величество? Трябва да го питам нещо.
- Достатъчно е да го поискате, Дай Шан - отвърна кралица Етениел, макар че лейди Сераила го изгледа с присвити очи. Явно се питаше за какво му е потрябвал кандорският мечоносец на кралицата.
Балдер се приближи до него и прехвърли Меча на Кирукан в другата си ръка, за да остане насочен с дръжката към кралицата. Беше формалност, но Балдер държеше на формалностите. Андийр и принц Кайсел се присъединиха към тях и Лан не ги накара да се отдръпнат.
- Лорд Агелмар ангажира цяла четвърт от резервите ни за малък пробив в линиите ни - заговори той тихо, за да чуят само Балдер, Андийр и Кайсел. - Не съм убеден, че всичките бяха нужни.
- Той току-що заповяда леката ни салдейска конница да се оттегли от източния фланг - каза Балдер. - И да удари левия фланг на тролоците зад фронтовите им линии, в изненадващ набег и оттегляне. Казва, че иска да разсее вниманието на Властелините на ужаса, и твърди, че като създадем впечатление, че отбраната ни е отслабнала, ще ги накараме да направят грешка.
- Вашето мнение? - попита Лан.
- Ходът е добър - отвърна Балдер. - В случай, че се каниш да удължиш битката. Сам по себе си нямаше да ме притеснява много, стига салдейците да могат да се изтеглят непокътнати. Не бях чул за резервите. Това много ни оголва на изток.
- Да допуснем - заговори Лан, бавно и предпазливо, - че някой е в положение да саботира цялата ни армия. Да допуснем, че този някой иска да го направи, но да го направи хитро, тъй че да не бъде заподозрян. Какво би направил ти на негово място?
- Оставям реката зад гърба ни - заговори замислено Балдер. - Овладявам позиции на високо, но ни оставям застрашени от обкръжение. Ангажирам ни в смъртоносен бой, след което допускам пробив в защитата ни, за да бъдем разцепени. Всяка стъпка правя така, че да изглежда разумна.
- А следващата ти стъпка? - попита Лан.
Балдер помисли. Изглеждаше притеснен.
- Да изтегля стрелците от хълмовете на изток. Теренът там е пресечен, тъй че Тварите на Сянката биха могли да заобиколят съгледвачите ни - особено след като погледите на всички ни са обърнати към фронтовите линии - и да подходят. Стрелците биха ги видели и биха вдигнали тревога, вероятно дори биха успели да задържат тролоците достатъчно дълго, докато дойдат резервите. Но ако стрелците са преместени и източните ни резерви са ангажирани, и врагът успее да заобиколи източния ни фланг, и да нападне задните ни линии… цялата ни армия ще бъде притисната с гръб към реката. И тогава вече е въпрос само на време.
- Лорд Мандрагоран - каза принц Кайсел и смуши коня си напред. Озърна се наоколо, сякаш засрамен. - Не мога да повярвам, че чувам това. Разбира се, не подозирате лорд Агелмар в измяна, нали?!
- Не можем да си позволим да оставим никого извън подозрение - заяви Лан. - Предупреждение, в което трябваше да се вслушам по-добре. Може би не е нищо. Може би.
- Бездруго ще сме достатъчно затруднени да се измъкнем от това положение - каза намръщено Андийр. - Ако бъдем притиснати към реката…
- Първоначалният план беше да използваме леката конница да прикрива оттеглянето - каза Лан. - Пехотата би могла да се изтегли първа, да прехвърли реката пешком, след това бихме могли да преведем тежката конница през портали. Реката не е бърза и конете на леката конница могат да я пребродят, а тролоците не биха посмели. Не и докато не ги принудят. Планът беше съвсем добър.
Освен ако не бъдеха притиснати твърде силно, при което пехотата нямаше да може да излезе от боя. Тогава всичко щеше да се разпадне. А ако бъдеха обкръжени, Лан нямаше как да измъкне армията си. Нямаха достатъчно преливащи, за да прехвърлят цялата армия. Единственият изход беше да остави пехотата, да изостави половината си армия обречена на избиване. Не, по-скоро щеше да умре, отколкото да позволи това.
- Всичко, което лорд Агелмар е правил напоследък, _наистина_, е съвсем добър план - заговори Балдер напрегнато. - Достатъчно добър, за да нямаме подозрение, но не достатъчно, за да спечели. Лан… нещо не е наред. Познавам го от години. Все още вярвам, че просто е уморен, но _наистина_ прави грешки. Прав съм, знам го.