Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Стъпалата водеха към малка празна стая. Странно беше подобна паянтова сграда да има подземие; такива имаше обикновено в богатите къщи и там предпазните мерки срещу наводнения бяха твърде сложни. Шалан объркано скръсти ръце, докато най-сетне ъгълът на пода се отвори и стаята се обля в светлина. Шалан отстъпи и затаи дъх. Част от каменния под беше фалшива и представляваше врата.
Подземието имаше подземие. Тя пристъпи към ръба на отвора и видя стълба, която свършваше върху червен килим. Светлината долу бе почти ослепителна след сумрака. Тук трябва да ставаха страховити наводнения след буря.
Шалан се обърна и се заспуска по стълбата. Вратата горе се затвори, навярно с някакъв механизъм.
Скочи на килима и се озова в неуместно разкошна стая. В средата имаше дълга трапеза с наредени бляскави стъклени бокали с инкрустирани скъпоценни камъни; сиянието им потапяше цялата стая в светлина. По стените уютно се нижеха лавици с книги и дребни украшения. Доста от тях бяха затворени в стъкло. Някакви трофеи?
Присъстваха пет-шест човека, един от които първи прикова вниманието на Шалан. Пред пращящия огън в камината стоеше мъж с изправени рамене, черна коса и бели дрехи. Напомняше ѝ на някого, на човек, когото бе срещала в детството си. Тайнственият пратеник с усмихнатите очи, който знаеше толкова много. Двама слепци в края на една епоха стояха и съзерцаваха красотата…
Мъжът се обърна, та се видяха светловиолетовите му очи и белезите от стари рани. Единият минаваше през страната му и изкривяваше горната му устна. Макар да изглеждаше изискан с чашата вино в лявата ръка и с отличното облекло, лицето и ръцете му говореха друго. За битки, убийства и борба.
Това не беше пратеникът от детските години на Шалан. Мъжът вдигна дясната ръка, в която държеше някаква дълга тръстика. Допря я до устните си. Държеше я като оръжие, насочено право в Шалан.
Тя замръзна — не можеше да помръдне и само зяпаше оръжието в другия край на стаята. Най-сетне погледна през рамо. На стената висеше мишена — гоблен с изображения на разни твари. Шалан хлъцна и отскочи встрани точно преди мъжът да духне и да изпрати във въздуха малка стреличка. Тя прелетя на няколко пръста от Шалан и се заби в една от тварите на гоблена.
Шалан положи скритата ръка на гърдите си и пое дълбоко дъх. Спокойно, рече си, спокойно.
— Тин не се чувства добре? — поинтересува се мъжът и свали духалото. Шалан потрепери от тихия му глас. Не успя да определи откъде е изговорът му.
— Да — продума тя най-сетне.
Мъжът остави чашата на полицата на камината и извади още една стреличка от джоба на дрехата си. Втъкна я внимателно в духалото.
— Тя не е жена, която би позволила подобна дреболия да възпрепятства важна среща.
Вдигна поглед към Шалан. Духалото беше заредено. Виолетовите му очи приличаха на стъкло, белязаното му лице бе безизразно. Като че цялата стая затаи дъх.
Беше прозрял лъжата. Шалан усети как я облива студена пот.
— Прав сте. Тин е добре. Планът обаче не потръгна според нейните обещания. Ясна Колин е мъртва, но убийството бе извършено небрежно. Тин прецени, че е разумно засега да действа чрез посредник.
Мъжът присви очи и най-после вдигна тръстиката и духна остро. Шалан подскочи, ала стреличката не я улучи и отново попадна в гоблена.
— Показва се като страхливка — рече мъжът. — Ти дойде тук по своя воля, със съзнанието, че мога просто да те убия заради нейните грешки, така ли?
— Всяка жена започва отнякъде, Сиятелни господарю — отвърна Шалан, а гласът ѝ потрепери издайнически. — Не мога да си проправя път нагоре, без да поема един или друг риск. Стига да не ме убиете, имам сгодата да се запозная с хора, на които Тин навярно никога не би ме представила.
— Дръзко — отсъди мъжът. Шавна с два пръста и един от насядалите край камината мъже — мършав светлоок с възголеми зъби, като че някой от прадедите му беше плъх, се стрелна напред и тупна нещо на дългата маса близо до Шалан.
Кесия със сфери. Вътре трябва да имаше броами — макар и кафява, кесията светеше ярко.
— Кажи ми къде е тя и можеш да вземеш парите — съобщи белязаният и зареди нова стреличка. — Искаш да се издигнеш. Това ми се нрави. Не само ще ти платя, задето ми разкриваш местоположението ѝ, а и ще опитам да ти намеря работа в моята организация.