Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
И почти никой не ѝ обърна внимание.
За пръв път нямаше усещането, че се откроява. Дори в Карбрант хората я попоглеждаха — забелязваха я, замисляха се за нея. Някои крояха да я ограбят, други — да се възползват от нея. Млада светлоока дама без подобаващи придружители се открояваше и навярно предлагаше възможности. Ала с правите черни коси и тъмните очи беше като невидима. Чудесно.
Шалан се усмихна и тикна ръце в джобовете на палтото — още се свенеше от ръкавицата на скритата ръка, макар хората да не я поглеждаха.
Стигна до кръстовище. В едната посока беше осветеният от факли и маслени лампи лагер. Пазар, достатъчно оживен, та никой да не ползва лампи със сфери. Шалан тръгна натам; на по-натоварените улици щеше да е и по-безопасно. Пръстите ѝ зашумоляха по смачканата хартия в джоба и тя я извади, докато чакаше неколцина бъбрещи си минувачи да ѝ сторят път.
Стори ѝ се доста лесно да разбере картата. Трябваше само да установи къде се намира сега. Чакаше, докато внезапно не осъзна, че хората пред нея няма да помръднат. А мислеше, че ще се държат с нея почтително като със светлоока. Тръсна глава заради глупостта си и ги заобиколи.
Продължи все така; принудена беше да се тика между хората, блъскаха я, когато минаваше. Пазарът беше като две успоредни реки. От двете страни се редяха продавници, а по средата се предлагаше храна. На места пазарът даже бе покрит с тенти, опнати между срещуположните сгради.
Беше широк може би не повече от десетина крачки — теснотия, блъсканица и гълчава. И на Шалан ѝ харесваше. Искаше ѝ се да спре и да нарисува половината от хората, с които се размина. Всички изглеждаха така пълни с живот, независимо дали се пазаряха или просто се разхождаха с приятелите си и похапваха. Защо в Карбрант не излизаше повече?
Спря и се усмихна на някакъв кукловод, който показваше представлението си в сандък. По-натам един хердазиец произвеждаше кълбета пламъци във въздуха посредством огниво и някакво масло. Да можеше да поспре поне за малко и да го нарисува…
Не. Имаше работа за вършене. Явно част от нея се противеше и затова умът ѝ се мъчеше да я разсее. Все по-често осъзнаваше тази своя защита. Използваше я, нуждаеше се от нея, ала не можеше да ѝ позволи да направлява живота ѝ.
Спря обаче пред количката на една продавачка на захаросани плодове. Изглеждаха румени и сочни, набучени на клечка, преди да ги топнат в стопена захар. Шалан извади една сфера от джоба си и я подаде.
Жената застина и се втренчи в сферата. И други спряха край нея. Какво ставаше? Просто изумрудена марка. Не е като да беше извадила броам.
Видя глифите с цените. Един захаросан плод на клечка струваше един прозрачен чип. Не ѝ се беше налагало често да се замисля за деноминациите на сферите, но доколкото помнеше…
Нейната марка беше колкото цената на двеста и петдесет плода. Дори и при тежкото положение на семейството ѝ, това не бяха много пари. Но това беше на нивото на домове и имения, а не на улични търговци и тъмнооки работници.
— Ъх, не мисля, че мога да разваля — продума жената. — Хмм… гражданко.
Това беше титлата на богатите тъмнооки от първи и втори нан.
Шалан се изчерви. Още колко пъти щеше да доказва наивността си?
— Плащам за един плод и за малко помощ. Не съм тукашна. От полза ще ми е да ме упътиш.
— Скъпичко упътване, госпожице — отвърна жената, ала чевръсто прибра сферата.
— Трябва да намеря улица Нар.
— А, тръгнала си тъкмо в противната посока, госпожице. Върви нагоре, срещу хората, и завий надясно. Ще минеш шест пресечки май. Лесно се намира. Върховният принц накара всички да строят в квадрати, като в истински град. Намериш ли кръчмите, стигнала си. Ама не мисля, госпожице, че бива да ходиш на такова място, ако нямаш нищо против.
Даже и като беше тъмноока, хората я смятаха неспособна да се грижи сама за себе си.
— Благодаря — рече Шалан и измъкна един от плодовете. Забързано се отдалечи и пресече, за да се влее в хорския поток в обратната посока.
— Шарка? — прошепна тя.
— Ммм — той се крепеше върху палтото, близо до коленете ѝ.
— Поостани да видиш дали някой не ме следи — каза Шалан. — Мислиш ли, че можеш да го направиш?
— Ще има шарка, ако тръгнат — отговори той и се спусна на земята. В краткия миг, когато беше във въздуха между палтото и камъните, той изглеждаше като тъмна маса усукани линии. После изчезна като водна капка в езеро.